Стотици израелски граждани са в плен на "Хамас" след нападението на ислямистката групировка над Израел. Видеа с отвлечените се повиха в интернет.

„Те са на метър от нас. Командирът каза да отидем в бункера. Чао, мамо! Обичам те. Това е, те са тук, всичко свърши”.

Това е последното съобщение, което Маян получава от сина си Рон. Той е войник в израелската армия. 7 октомври. Събота. Часът е 6 сутринта. Рон се събужда от гърмежите на ракети и оръжия във военната база, където служи.  „Бил е по тениска и къси гащи. И по джапанки. Това просто не е за вярване. И когато ракетната атака е започнала той е отишъл в убежище, което не е точно убежище, а нещо от рода на защитна стена, където трябва да отидат, когато започне ракетна атака”, разказва Маян Ширман, майка на Рон.

Докато следва инструкциите за вражеска атака и се крие, успява да се свърже с майка си. „Той ми написа: „Мамо, нещо не е наред. Не е като обикновена ракетна атака, много е силна тази атака”. Знам, че ви звучи странно, но хората в южната част на Израел сме свикнали с ракетни атаки. Но това беше различно. Каза, че има терористи в базата. Каза, че са сами. Те не са войници, които се сражават. Точно в този ден в Израел беше празник. И на пост са били 5-6 много млади войници без оръжия”, твърди Маян.

Александър Оскар за конфликта в Израел: Операцията е финансирана и замислена в Техеран

След броени секунди следва и последното съобщение от Рон. „Написа ми: „Мамо, обичам те. Те нахлуват. Това е краят”. Това беше всичко което ми каза. Когато спряхме да си пишем бях сигурна, че е убит. Но след 5-6 часа ние получихме видео от „Хамас”. На него той е жив. Хванат от терористите. Те изглеждат много подготвени. Той изглежда здрав, не изглежда ранен”, посочва майката на Рон в ефира на Нова.

От тогава Маян не знае нищо за сина си. Нито за останалите войници, които вероятно също са сред заложниците. Тя разказва, че армията се е свързала с нея. Но до този момент не ѝ дават никаква информация.

„Единственото нещо, което ме интересува е – дали е жив или е умрял. Ако те имат информация, каквато и да е, ако е убит… защото е сигурно, че ако е мъртъв, той е убит. Той е астматик. Това е нещото за което се притесняваме много. Това е причината да не е войник, който се сражава. Той е момче, което не може да диша без инхалатор. Той няма да оцелее без лекарствата си. Той е очарователно момче, обича работата си, неговата работа в армията беше да помага на арабското население”, заяви майката на Рон.

Маян разказва, че след нападението - се страхува от всичко. Но най-вече за две неща. „Първото е че ще остане без лекарства. Второто е, че говорим за терористична групировка. Не е като да се справим с армия в дадена държава, не съм сигурна, че в Европа осъзнавате точно какво се случва тук. Манталитетът е много различен от това, с което сте свикнали вие. Тях не ги е грижа за човешките животи. Те нямат значение за тях”, категорична е Маян.

Първият самолет с американски боеприпаси е кацнал в Израел

Една от отвлечените от „Хамас” жени, заснета на видео, е Дорон. Сестра ѝ Леор вече 4-ти ден не знае - жива ли е или не. Дорон е взета за заложник с майка ѝ и с двете ѝ деца - на 3 и на 5 години.

„Видях единствено първата секунда от видеото. Дори не мога да обясня колко трудно е за мен да гледам тези кадри. Но хора от семейството ми ги разпознаха, а и армията в Израел ги идентифицира. Със сигурност знаем, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са там”, разказва Леор Натанзон.

Нещастието за Леор не свършва до тук. В този ден изчезват също брат ѝ и партньорът на майка ѝ. Така изчезналите нейни близки след атаката са 6. „Знам, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са били в скривалището в къщата им в кибуца. И когато хората на „Хамас” са били до къщата, приятелят на майка ми е излязъл навън. Опитал се е да им даде пари, ключовете на колата на сестра ми, всичко, което е имал”, посочва Леор.

И това не помогнало. „Te не са видели какво е станало. И той просто е изчезнал. Никой не знае какво се е случило с него”, твърди жената.

В този момент жените и децата стоят в стаята за укриване при извънредни ситуации. Помещение без прозорци, в което при нападение семействата се крият. „Аз говорих с майка ми по телефона. Беше около 10 часа. Казах ѝ че трябва да стоят вътре. Тя ми каза, че са добре, че са в укритието. Каза ми, че не знае къде е приятелят ѝ. Но към този момент – те са добре. От тогава обаче – не съм ги чувала. Не знам нищо за тях. Звънях им в продължение на часове. Час след час, но никой не ми отговори. А в събота следобед видяхме видеото на „Хамас”, посочва Леор.

Единствената информация, която имат за тях от армията в Израел - е че са в Газа. „Ние ги чакаме. Сърцата ни са разбити. Мислим къде са в момента. Как се справят, имат ли храна, спят ли, добре ли са момичетата, които са толкова мънички. Защо причиняват това на деца?
Дори не искам да си мисля за моите най-големи страхове. Просто се моля. Опитвам се да запазя надеждата. Моля се да са добре, че се държат добре с тях, защото нямам представа какво мога да очаквам от тях”.

Дорон разказва, че само от кибуца, от където изчезва сестра ѝ – отвлечените са над 30. „Познавам много хора, които са отвлечени. Всички къщи в кибуца са били запалени. Те са стреляли навсякъде. Това е кошмар. Това е филм на ужасите”.

Относно предупреждението на Газа, че ще екзекутира по един заложник за всяка атакувана цивилна къща от Израел и че няма да води преговори под обстрел - двете жени казват, че не вярват на никаква подобна информация.

„Хамас” има полза от това заложниците да са живи. Защото само така ще може да размени затворниците си с Израел. Но никога не се знае. Там има деца. Това е ужасяващо, малки деца, възрастни хора, баби на 85 години! 90 години! Без лекарства. Какво ще правиш с 2 годишно дете? Какво искаш да направиш с него? Наистина, какво?”, пита Маян.

Израел съобщи за редица изстрели от Сирия

Хората в Израел разказват, че за здравият разум това е необяснимо. Но по думите им – в тази война няма разум. Защото в случая не става въпрос за битка между армиите на две държави. За Израел нападателите им са терористи.  „Всеки прави каквото иска там. Там има деца на 15-16 години, които са с ножове и оръжия в ръце. И сега знам, че неговия живот зависи от тях. Това е ужасно, това е един кошмар”, допълва Маян.

А от властите в Израел и двете искат едно. „Първо да приберат заложниците. И след това... да ги унищожат. Просто да ги унищожат. Нямам повече милост към тях”, заяви Дорон.

„Всички, дори хората в Газа, гражданите там, живеят в ада. Но да бъдеш израелец в Ивицата Газа е най-ужасното място, на което можеш да бъдеш в света в момента”, посочва Дорон.

И ако кадрите с отвлечените, които обикалят интернет, за повечето хора са смущаващи. То за семействата им те са лъч надежда. Че могат отново да ги видят. „Единственото ми облекчение е че го видях жив. Единственото. И ми дава надежда. Прекалено рано е дори да мечтая да го видя отново. Ние не спим, не ядем. Животът ни преди 4 дни беше нормален. Сега се надявам да се събудя от този ад и от този ужасен сън”, категорична е Маян.

Съпруг и съпруга загинаха в Израел, но спасиха 10-месечните си бебета

Снимката е илюстративна.