Исландия гласува днес на референдум, който може да върне страната по пътя към Европейския съюз след повече от десетилетие замразени преговори. Вотът е изключително оспорван, а последните социологически проучвания показват почти равни сили между двата лагера.

Около 270 000 исландци имат право да отговорят на въпроса дали правителството трябва да възобнови преговорите за присъединяване към ЕС.

Това обаче не е референдум за членство. Ако мнозинството каже „да“, Рейкявик ще получи мандат да се върне на масата за преговори с Брюксел. Ако бъде постигнато споразумение за условията, исландците ще трябва отново да се произнесат - този път дали действително искат страната им да стане член на Европейския съюз.

Последните проучвания показват колко трудно предвидим е резултатът. Допитване на Gallup, проведено между 24 и 27 август сред 4583 души, дава 51,6% подкрепа за лагера „не“ срещу 48,4% за възобновяване на преговорите. Само дни по-рано проучване на Maskína показваше обратното - 51,3% „за“ и 48,7% „против“.

Зад тези няколко процента стоят въпроси, които за Исландия са далеч по-големи от обикновен спор „за“ или „против“ Брюксел.

Риболовът е един от тях. Рибата и морските продукти формират огромна част от исландския износ, а контролът върху териториалните води е свързан не само с икономиката, но и с националния суверенитет. Противниците на членството се опасяват, че европейските правила и общата политика в областта на рибарството могат да ограничат свободата на Рейкявик сам да определя политиката си.

От другата страна стоят икономиката, високите разходи за живот и въпросът дали по-тясната интеграция с ЕС би дала повече стабилност на страната. Поддръжниците на европейския курс посочват и един парадокс - Исландия и сега е част от Европейското икономическо пространство и прилага голяма част от правилата на ЕС, но няма глас при вземането на решенията в Брюксел.

Над референдума тегне и променената геополитическа обстановка. Войната в Украйна, засиленият интерес на Русия и Китай към Арктика и напрежението около американските претенции към Гренландия върнаха въпросите за сигурността в центъра на политическия разговор в Северния Атлантик.

Исландия вече веднъж тръгна към ЕС. Страната подаде молба за членство през 2009 г., след тежката финансова криза, а официалните преговори започнаха през 2010 г. След идването на власт на евроскептично правителство процесът беше замразен през 2013 г.

Дотогава бяха отворени 27 преговорни глави, като 11 от тях бяха временно затворени. Един от най-трудните въпроси - риболовът - остана нерешен.

Сега, 13 години по-късно, исландците отново трябва да решат дали изобщо искат този разговор да продължи.

При победа на „да“ преговорите могат да бъдат възобновени сравнително бързо, тъй като страната вече е силно интегрирана в европейския единен пазар. Според Ройтерс исландското външно министерство допуска процесът да продължи около 18 до 24 месеца.

При победа на „не“ перспективата за пълноправно членство вероятно ще бъде отложена за години.

Затова днешният избор не е „Исландия влиза или не влиза в ЕС“. Той е по-скоро решение дали една врата, затворена преди повече от десетилетие, отново да бъде отворена.

Изображението е илюстративно; Превод: GlasNews