Хиляди цистерни вече прекосяват Сирия всеки ден, превозвайки петрол от Ирак към Средиземно море – картина, която допреди няколко години би изглеждала почти немислима за страна, опустошена от дългогодишна гражданска война. Сега новото сирийско правителство вижда в географското положение на страната шанс да я превърне в ключов енергиен и търговски коридор между Персийския залив и Европа.

Около 5000 камиона на ден превозват петрол от рафинериите в Южен Ирак до сирийското пристанище Банияс. Маршрутът започна да се използва през април като експериментален начин за заобикаляне на Ормузкия проток, след като товарният трафик през него беше блокиран заради войната между САЩ и Израел с Иран.

Това, което започна като временна алтернатива, постепенно се превръща в част от по-големите амбиции на Дамаск. Повече от година и половина след падането на Башар Асад Сирия се опитва да се възползва от премахването на международните санкции и пренареждането на енергийните маршрути в региона.

Под управлението на президента Ахмед ал-Шараа страната се представя като сравнително стабилен сухопътен коридор, който може да свърже петролните находища в Персийския залив със Средиземно море и европейските пазари.

Проект за 5,7 млрд. долара

Най-амбициозната част от този план е изграждането на нов петролопровод между Басра в Южен Ирак и пристанището Банияс.

Проектът е оценяван на около 5,7 млрд. долара и трябва да бъде с дължина приблизително 1600 километра. Очаква се тръбопроводът да може да транспортира по около 2 млн. барела суров петрол дневно.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп вече е изразила подкрепа за проекта, в който се очаква да участва американският енергиен гигант Chevron.

Според сирийски представители консорциумът включва още френската TotalEnergies, както и сирийски и катарски инвеститори.

Очаква се окончателно споразумение за проекта да бъде подписано през септември.

Строителството обаче няма да бъде бързо – според оценките ще са необходими поне две години и половина. Дори след завършването си тръбопроводът няма да може напълно да замени морския транспорт през Ормузкия проток, но може да даде на производителите от Персийския залив ценна алтернатива.

Последните военни действия ясно показаха колко зависим е световният енергиен пазар от тесния морски проход.

Интерес и от други държави

Сирия вече разглежда възможността бъдещият петролопровод да бъде разширен и към други страни от Персийския залив. Сред потенциално заинтересованите са Катар, Кувейт и Бахрейн.

Обсъжда се дори възможност за отделен маршрут, който да транспортира втечнен природен газ от Катар през Сирия към танкери, намиращи се край Банияс.

Саудитска Арабия също е изправена пред сложна ситуация.

След затварянето на Ормузкия проток Рияд започна да насочва повече петрол към Червено море. Там обаче движението също е под заплаха заради действията на подкрепяните от Иран хути в Йемен.

Именно това прави средиземноморския маршрут през Сирия все по-привлекателен.

„Това е първият път, когато виждаме подобна криза. Според мен най-важният маршрут за всички би бил през Средиземно море, а не през Червено море“, коментира икономистът и енергиен анализатор Мохамад Ахмад.

Не само петрол

Амбициите на Дамаск не се ограничават до енергетиката.

През последните месеци Сирия е сключила споразумения с Турция и Саудитска Арабия за възстановяване на железопътна линия от османската епоха.

Идеята е тя да свързва Европа с Червено море през сирийска територия и да предостави алтернатива на маршрута през Баб ел Мандеб и Суецкия канал.

Паралелно Сирия и Ирак работят по споразумения, които да улеснят автомобилния транспорт на стоки от страните в Персийския залив към Европа.

Сирийските власти виждат именно географското положение като едно от най-големите предимства на страната.

В продължение на векове Дамаск и Алепо са били важни търговски центрове между Изтока и Запада. Сега правителството се надява Сирия отново да заеме подобна роля – този път чрез петролопроводи, железници и автомобилни коридори.

Големият проблем остава сигурността

Амбициозните планове обаче се сблъскват с редица рискове.

Макар по-голямата част от Сирия днес да е сравнително спокойна, централната власт все още не контролира напълно цялата страна.

Клетки на „Ислямска държава“ продължават да извършват отделни нападения, а планираният петролопровод трябва да премине и през западната част на Ирак – район със силно присъствие на подкрепяни от Иран въоръжени групировки.

Според енергийни експерти именно физическата защита на бъдещата инфраструктура ще бъде основното предизвикателство.

Сирийските власти твърдят, че се обсъжда използването на дронове и други технологии за наблюдение на трасето, а проектът ще разчита и на американска подкрепа в сферата на сигурността.

Има и още един въпрос – какво ще стане, ако войната приключи и Ормузкият проток отново бъде напълно отворен.

Тогава част от международните петролни компании могат да решат, че инвестицията в алтернативен маршрут вече не е толкова необходима.

Страна, която още носи белезите от войната

По бъдещото трасе на петролопровода все още се виждат последиците от 14-годишния конфликт.

В близост до границата с Ирак огромна помпена станция от стар петролопровод, построен през 50-те години на миналия век, лежи в руини. Съоръжението е било превзето от „Ислямска държава“, а впоследствие разрушено при американски бомбардировки.

В пустинните райони сирийската армия все още разминира територии.

Петролната инфраструктура също е в тежко състояние.

След като новите власти поеха контрол над находището Ал Омар през януари, те установиха, че производственият му капацитет е спаднал до около една десета от нивата отпреди войната.

Държавната петролна компания изпитва недостиг на средства и оборудване, а части от разрушени съоръжения се използват за изграждането на нова инфраструктура.

В същото време потокът от петролни цистерни вече променя ежедневието по сирийските пътища.

Шофьори се оплакват от лошата инфраструктура и честите инциденти, но маршрутът носи сериозни приходи. Един иракски водач разказва, че получава около 1800 долара за 10-дневен курс между Басра и Банияс.

За сирийските власти обаче камионите са само началото.

След години на война и международна изолация Дамаск вижда шанс да използва най-старото си стратегическо предимство – мястото си върху картата.

„Намираме се на кръстопътя на Близкия изток“, обобщава сирийски служител по сигурността край един от натоварените маршрути.