Нов доклад на надзорния орган на американската космическа агенция – Службата на генералния инспектор на НАСА (NASA OIG) – разкрива сериозни предизвикателства пред лунната програма „Артемида“, включително рискове за безопасността на астронавтите.

За констатациите съобщава изданието Futurism. НАСА планира да изпрати астронавти на лунната повърхност през 2028 г. в рамките на мисиите Artemis 4 и Artemis 5.

По-рано, като част от мисията Artemis 2, агенцията възнамерява да изпрати екипаж около Луната, а мисията Artemis 3 трябва да тества лунни кацащи модули в орбита през 2027 г.

Според доклада, въпреки предприетите мерки за ограничаване на рисковете, НАСА няма реалистичен план за евакуация на екипаж, ако астронавти останат блокирани на Луната при извънредна ситуация.

В документа се посочва, че все още има пропуски в методологията за управление на риска, особено по отношение на системите за кацане.

Докладът обръща внимание и на нерешени проблеми при дизайна на системите за ръчно управление на лунните модули, разработвани от SpaceX и Blue Origin, които трябва да позволят на астронавтите да поемат контрол при авария.

Спускаемият модул на SpaceX е версия на космическия кораб Starship, висок около 52 метра, който трябва да бъде презареждан с гориво в ниска околоземна орбита, преди да се отправи към Луната. След това астронавтите от кораба Orion ще се прехвърлят в него, за да кацнат на повърхността.

В доклада се отбелязва, че компанията все още не е демонстрирала напълно успешна орбитална мисия, нито презареждане в космоса.

От своя страна Blue Origin разработва по-малкия, около 16-метров модул Blue Moon, който също ще изисква орбитално презареждане преди лунния полет.

Кой от двата модула ще бъде използван през 2028 г., ще стане ясно след тестовете в лунна орбита, планирани за 2027 г.

Докладът подчертава, че кацането близо до южния полюс на Луната е значително по-сложно от мисиите Apollo, които са били насочени към райони около екватора.

Стръмни склонове с наклон до 20 градуса създават допълнителни трудности за навигацията. Височината на Starship увеличава риска от нестабилност след кацане, докато и по-компактният Blue Moon не е лишен от подобни опасности.

За сравнение, лунният модул от програмата Apollo е бил висок едва около 7 метра.

Още едно предизвикателство е необходимостта от асансьор в Starship, който да транспортира астронавтите до повърхността – система, която би могла да се окаже критична точка при повреда.

Въпреки тревожните изводи, програмата „Артемида“ остава ключов елемент от плановете на НАСА за устойчиво човешко присъствие на Луната и бъдещи мисии към Марс.