Междузвездната комета 3I/ATLAS вече напуска Слънчевата система, но учените продължават да анализират данните, събрани по време на близкото ѝ преминаване край Слънцето. Обектът е едва третият известен междузвезден посетител, открит в нашата система, и носи ценна информация за средата, в която се е формирал извън слънчевия квартал.
Ново изследване, публикувано в Astrophysical Journal и цитирано от Phys, разкрива неочаквани подробности за състава на кометата. Наблюдения с радиотелескопа ALMA в края на 2025 г. показват, че 3I/ATLAS съдържа необичайно високи количества метанол (метилов алкохол) и циановодород – молекула, която се среща и в кометите от Слънчевата система.
Астрономите били изненадани да открият, че нивата на метанол са значително по-високи от тези в познатите ни комети. Още по-необичайно било съотношението между метанол и циановодород – метанолът се оказал почти два пъти по-изобилен, нещо, което досега не е наблюдавано при обекти от нашата система.
Двете молекули са засечени в комата – облак от газ и прах, който се образува, когато леденото ядро започне да се нагрява и сублимира под въздействието на слънчевата топлина. Преди приближаването си към Слънцето комата на 3I/ATLAS е съдържала главно въглероден диоксид, но при нагряването започнали да се отделят значителни количества метанол и циановодород.
По анализа на отделянето на газовете учените стигат до извода, че циановодородът идва директно от ядрото на кометата, докато метанолът се освобождава както от него, така и от ледени частици в комата. Подобен процес е наблюдаван и при някои комети в Слънчевата система, но за първи път е изследван толкова подробно при междузвезден обект.
Макар точният произход на 3I/ATLAS вероятно никога да не бъде установен, новите данни подсказват, че тя се е формирала при условия, различни от тези в нашата система. Очаква се кометата да премине близо до Юпитер през март 2026 г., след което ще продължи пътя си обратно към междузвездното пространство, където е прекарала милиарди години.
