Учени от университета в Ланкастър и Бат са открили, че множество проучвания, които изследват пристрастяването на хората към телефони, правят заключенията си на база подвеждаща информация.

Обикновено са правени допитвания до група от хора, чрез които да се разбере как те използват мобилните си устройства. Оказва се обаче, че информацията от тези допитвания често не отговаря на данните от приложенията, които отчитат как използваме телефоните си.

Взимайки това предвид, от Ланкастър и Бат казват, че досегашните изследвания не трябва да се използват във взимането на политически решения.

Те са разгледали 10 допитвания, които измерват използването на техника на хората. След това са ги сравнили с информация от Apple Screen Time. Приложението показва колко време ползваме телефона си, колко често го правим, колко известия получаваме.

 

Д-р Дейвид Елис разказва, че има голяма бездна между информацията от двата източника.

„Много проучвания опитват да разберат какво е влиянието на технологиите, най-вече на социалните мрежи и смартфоните, върху поведението на човечеството. Те обаче не правят правилни измервания.“

„Ако някой иска да прави заключения от сорта на това, че технологиите провалят живота ни или направо да прави политическа промяна, да съветва родители, той трябва да разполага с изключително точна информация. Определено това, което видяхме не е достатъчно добро.“, разказва той.

Ставали сме свидетели на редица проучвания, които свързват честата употреба на смартфон с притеснение и депресия. Елис смята, че няма достатъчно доказателства, които да подкрепят тези твърдения.

„Скалите, които се опитват да измерват степента на пристрастяване на технологията, не се справят добре. Те трудно успяват да разделят хората в различни групи (например по време за употреба) на база на тяхното поведение.“

Едно проучване включва 238 души, собственици на iPhone 5 или по-нов.

Те попълват допитването като определят колко часа и минути ползват телефона си всеки ден. След това е взета Apple Screen Time информацията за техния телефон.

Посредством данните от приложението учените реално успяват да разделят хората на две групи – според степента на ползване на устройството. При определянето на една от групите се е стигнало до сериозно разминаване. На база на данните от приложението са обособени 92 души в нея, а по същия начин с информацията от допитването са обособени 52 човека. Това е 40 души разлика. Тя може да бъде и двете посоки – повече или по-малко употреба. Резултатът зависи не от обективна статистика, а от личната настройка на запитаните.

 „Има голяма разлика между това, което хората мислят, че правят и това, което реално правят. Хората могат да се притесняват за това колко използват телефона си, а реално да не го използват много.“, казва Британи Дейвидсън от Университета на Бат.

Тя казва, че предишни проучвания са били категорични в опасни заключения като това, че смартфоните причиняват депресия. Трябва да има отворена и ясна комуникация. Да имаш повече перспектива по даден въпрос няма как да бъде нещо негативно.

Да, това е важен въпрос, но консенсусът по него трябва да бъде постигнат по коректен начин. С нови изследвания, които ползват легитимна форма на информация.