Това, което повечето хора са учили в часовете по астрономия, всъщност е силно опростена версия на реалността. Макар да приемаме, че всички планети обикалят около Слънцето, истината е малко по-сложна – и доста по-интересна.

Темата идва от популярни научни обяснения за т.нар. „барицентър“ – общия център на масата, около който се движат небесните тела. Подобни разяснения публикуват HowStuffWorks и други научнопопулярни издания.

Още през XVII век Galileo Galilei помага за разрушаването на геоцентричния модел, според който всичко се върти около Земята. По-късно астрономите доказват, че планетите обикалят около Слънцето. Само че – технически – това не е напълно вярно.

Причината е гравитацията. Всяко тяло във Вселената привлича останалите. Макар Слънцето да съдържа почти цялата маса на Слънчевата система, планетите също оказват влияние върху него.

Вместо една планета просто да „обикаля“ звездата, двете тела всъщност се движат около общ център на масата, наречен барицентър.

При повечето планети този барицентър се намира вътре в Слънцето, затова движението изглежда така, сякаш те просто го обикалят. Но при Юпитер ситуацията е различна.

Юпитер е толкова масивен – 318 пъти по-тежък от Земята – че общият барицентър между него и Слънцето често се оказва извън самото Слънце. Това означава, че и двете тела буквално „танцуват“ около точка в пространството.

Учените обясняват, че цялата Слънчева система също има общ барицентър. В него участват всички планети, астероиди, комети и спътници. Заради огромното влияние на Юпитер и Сатурн този център често дори се измества извън Слънцето.

Подобен принцип важи и за системата Земя–Луна. Нашата планета и естественият ѝ спътник не се въртят точно един около друг, а около общ барицентър, разположен на около 5000 километра от центъра на Земята.

Астрономите подчертават, че учебната версия не е напълно грешна – тя просто е опростена, за да бъде по-лесна за разбиране. В действителност обаче движенията в Космоса са много по-сложни и впечатляващи, отколкото изглеждат в училищните схеми.