Сървърен шкаф, в който част от изчисленията се извършват не само от силиций, а и от живи човешки неврони, вече работи в Сингапур. Не става дума за научна фантастика, а за експериментална технология, която може да отвори нов път в развитието на изкуствения интелект.

Националният университет на Сингапур (NUS Medicine), операторът на центрове за данни DayOne и австралийската компания Cortical Labs представиха прототип на биологичен център за данни.

В основата му са 20 биокомпютъра CL1, подредени в общ сървърен шкаф. Партньорите определят системата като първия независимо управляван биологично интегриран сървърен шкаф в света.

Разликата с обикновения компютър е фундаментална.

CL1 използва живи човешки неврони, отгледани от стволови клетки. Те се култивират върху силициев чип и комуникират с електрониката посредством мрежа от микроелектроди.

Чрез нея към невроните могат да бъдат подавани електрически сигнали, а системата отчита реакцията им. Клетките могат да променят поведението си в отговор на получената информация – биологичен процес, който изследователите се опитват да използват за изчислителни задачи.

Cortical Labs работи върху идеята от години. Компанията привлече световно внимание още с експеримента DishBrain, при който култивирани неврони бяха свързани с виртуална версия на класическата игра Pong и демонстрираха способност да адаптират активността си спрямо получаваната обратна връзка.

През 2025 г. компанията представи CL1 - самостоятелна система, съчетаваща живи неврони, силициев хардуер и необходимото оборудване за поддържане на клетките.

Сега 20 такива устройства са поставени в реална изследователска инфраструктура в Сингапур.

Технологията има особеност, която няма да открием при обикновения сървър - неговата изчислителна биологична част трябва да бъде поддържана жива.

Невроните се нуждаят от хранителна среда, подходяща температура и строго контролиран газов състав.

Според The Straits Times клетките в сингапурската система се подхранват на всеки три дни със смес, съдържаща захар, микроелементи и вещества за поддържане на необходимото pH. Специална система осигурява и подходяща комбинация от кислород, въглероден диоксид и азот.

Жизненият цикъл на една невронна култура е ограничен и клетките периодично трябва да бъдат заменяни.

Една от големите надежди е енергийната ефективност. Човешкият мозък демонстрира изключителна способност да обработва информация при много нисък разход на енергия в сравнение със съвременните изчислителни центрове.

Cortical Labs се опитва да използва част от тези свойства на биологичните невронни мрежи. Според компанията един CL1 консумира приблизително 25–30 вата. За целия сървърен шкаф в Сингапур се посочва консумация от около 800–1000 вата.

Това обаче не означава, че биокомпютърът вече може да замени мощните GPU системи, използвани за обучение на големи модели с изкуствен интелект. Все още няма достатъчно независими сравнителни данни за изчислителната производителност на двете технологии.

Целта на проекта в Сингапур е изследователска. Сред областите, в които партньорите виждат потенциал, са невровдъхновеният изкуствен интелект, биомедицинското моделиране, разработването на лекарства и изследването на неврологични заболявания.

Технологията поставя и съвсем нови научни и етични въпроси. Колкото по-сложни стават системите от живи човешки неврони, толкова по-важно ще бъде да се разбере не само какво могат да изчисляват, но и какво точно представлява биологичната активност, която създаваме и контролираме.

Засега системата в Сингапур е прототип, а не конкурент на традиционните центрове за данни.

Но самият факт, че живи човешки неврони вече работят редом със силициева електроника в сървърен шкаф, показва колко бързо границата между биологията и компютърните технологии започва да се размива.

Превод: GlasNews