Само след няколко дни небето ще предложи едно от най-впечатляващите астрономически зрелища за годината. В ранните часове на 28 август Земята ще застане между Слънцето и пълната Луна и сянката ѝ постепенно ще започне да „отхапва“ от лунния диск.

Предстои дълбоко частично лунно затъмнение, при което в глобалния максимум около 96% от Луната ще попаднат в тъмната земна сянка. Явлението ще може да бъде наблюдавано от приблизително 3,3 милиарда души в Северна и Южна Америка, части от Европа и Африка, съобщи Space.com.

Добрата новина е, че затъмнението ще се вижда и от България. Лошата е, че няма да можем да наблюдаваме най-зрелищния му момент.

Затъмнението започва с навлизането на Луната в полусянката на Земята около 4:23 часа българско време на 28 август. Същинската частична фаза започва около 5:33 часа.

След това земната сянка ще покрива все по-голяма част от лунния диск, но Луната едновременно ще се приближава към западния хоризонт.

Истинският глобален максимум на затъмнението ще настъпи около 7:12 часа българско време, когато приблизително 96% от лунния диск ще бъдат покрити. Тогава обаче Луната вече ще е под хоризонта за наблюдателите у нас.

Затова за България най-интересни ще бъдат минутите преди изгрева и преди залеза на Луната.

В София най-добрият видим момент е около 6:37 часа, когато Луната ще бъде едва на около 1,8 градуса над хоризонта. Тя ще залезе около 6:50 часа. Видимото затъмнение за столицата ще продължи приблизително 2 часа и 27 минути.

В Пловдив ситуацията е сходна. Частичната фаза започва около 5:33 часа, а в 6:37 часа Луната вече ще бъде само на около един градус над хоризонта. Залезът ѝ е около 6:45 часа. Затова за наблюдение ще е необходимо място с напълно свободен хоризонт на запад-югозапад, а по-висока точка би дала сериозно предимство.

Има разлика и между отделните части на страната. Според изчисленията на TimeandDate максималното видимо покритие е около 66% за София, Пловдив и Стара Загора, около 63% за Сливен, близо 55% за Бургас и около 49% за Варна. Причината е различният час на залез на Луната в отделните части на страната.

Възможно е затъмнената част да придобие червеникав, меден или оранжев оттенък. Причината е същата, която превръща напълно затъмнената Луна в т.нар. „Кървава Луна“.

Когато слънчевата светлина преминава през земната атмосфера, по-късите сини дължини на вълната се разсейват по-силно, докато червената и оранжевата светлина достига до Луната. При това затъмнение обаче тънка част от лунния диск ще остане извън пълната земна сянка.

За разлика от слънчевото затъмнение, лунното може да се наблюдава напълно безопасно с невъоръжено око. Не са необходими защитни очила или специално оборудване.

Бинокъл или телескоп обаче ще направят гледката значително по-впечатляваща и ще позволят да се проследи как границата на земната сянка преминава през кратерите на Луната.

За наблюдателите в България по-важно от техниката ще бъде мястото. Луната ще бъде изключително ниско над хоризонта в най-интересните за нас минути, затова сгради, дървета или планини на запад могат напълно да скрият зрелището.

Най-добрият съвет е прост: станете рано на 28 август, намерете открито и високо място с чист западен хоризонт и погледнете към Луната между 5:30 и 6:40 часа.

Тя няма да изчезне напълно пред очите ни. Но за кратко Земята ще остави огромната си сянка върху нея.

Превод и редакция: GlasNews