5G манията обзе безжичната индустрия, регулаторите и всички ентусиасти. Не е ли малко рано за нея?

Обещанията за меко казано десетки пъти по-бърза връзка, в сравнение със сегашните 4G мрежи, въодушевиха много хора. Това се превърна в напрежение сред компаниите да се състезават кой ще бъде първи. Нереалистичните очаквания обаче могат да доведат до големи разочарования.

Между редовете

Трудно е да се предвиди с точност как и кога новите технологии ще се наложат. Никой не предрече, че Uber и Airbnb ще се изстрелят в космоса, благодарение на 4G мрежите и развитието на смартфоните.

Трябва да отбележим, че при появата на 4G в САЩ, пазарът все още имаше накъде да расте, а маржовете бяха сравнително високи. Телекомите рекламираха услугата премерено и без да превъзбуждат клиентите. Към днешни дни, пазарът расте доста по-бавно, що се отнася до нови клиенти, а операторите залагат на допълнителни печалби от настоящите си абонати. Това е и причината индустриалните играчи да заложат на агресивна и лъскава реклама на 5G, за да наложат ползите от новия стандарт.

Технологията не се е реализирала в голям мащаб, което кара много от лидерите в бизнеса да се съмняват в наличието на реални бизнес възможности и нужди за прилагането ѝ.

Допитване на McKinsey разкрива, че близо 60% от главните технологични директори не виждат добър бизнес план в 5G и това е голямо предизвикателство. Проучване на HarrisX пък показва, че близо 72% от хората, които взимат бизнес решенията, са съгласни, че си струва да се плаща повече за 5G, но крайните клиенти са разколебани каква стойност носи това. Едва 24% от абонатите са готови да сменят оператора си, за да ползват 5G и едва 19% да сменят телефона си, за да ползват 5G.

Това е разбираемо, предвид по-дългия живот на смартфоните и високата цена на новите модели. Забелязва се, че хората вече не инвестират в подмяна на устройствата толкова често. За да се случи това, те трябва да виждат революционни, но и реални ползи от новата услуга. Главният стратегически директор на Sprint, Кевин Кръл, потвърждава, че очакванията на хората ще са големи, за да се съгласят да плащат повече.

Струва ли си огромната инвестиция?

Тъй като все още няма ясен път към печалба, аналитиците са притеснени, че рисковата инвестиция поставя под въпрос възвращаемостта, дори на най-големите световни оператори. Тук говорим за инвестиции в милиарди. Не можеш да отидеш при инвеститора си и да му кажеш да даде още 10, 20 или 100 милиарда. За момента няма какво да аргументира такъв харч.

Но технологията не започна да се прилага?

Да, факт е, че вече има 5G, но където това е факт, най-високите скорости са налице на малки разстояние, тъй като сигналите не стигат далеч. Това значи, че поне за момента не можем да говорим за пълно и повсеместно покритие. Това провокира телекомите в САЩ към няколко интересни хода:

  • Sprint намали честотата на сигналите, за да покрива повече площ, но това се отрази на скоростта.
  • AT&T си навлече гнева на хората като определи съществуващи 4G устройства и мрежи като 5G”E”, макар и те да не са задължително по-бързи от предходните.
  • Малко след като Verizon пусна услугата в части от Чикаго и Минеаполис, започна начисляването на допълнителни 10 долара към месечната такса – след оплаквания за ограничено покритие.
Какво можем да заключим?

Определено се вижда прекалено въодушевление, което не отговаря на икономическата реалност. Това неминуемо може да доведе до сериозни последици – както за мобилните оператори, така и за големите очаквания на обикновения потребител. Ако нещата излязат извън пропорция, като нищо целият проект може да бъде обявен за провал.

Разбира се, не можем да говорим за истински провал, просто неправилните очаквания изкривяват реалността. Със сигурност ще видим една услуга, която е много по-добра от 4G. Със сигурност ще видим първата крачка към бележит напредък на мрежите като цяло. Със сигурност това ще отвори много нови технологични възможности.

За да се случи това обаче ни чака много работа – политиците, регулаторите, медиите, дори обикновените хора.

Какво трябва да се случи?

На първо място стои въпросът с безкрайните конспирации, които обикалят пространството и поставят под въпрос безопасността на употребата на 5G. Към всяка една такава информация трябва да се подхожда отговорно.

От една страна имаме политически атаки, които се водят между държавите, за да се осигури преднина. От друга страна виждаме как това пето поколение на мрежова свързаност става част от голяма търговска война. Както винаги имаме и хора, които злоупотребяват с емоциите на хората, за да привличат внимание и да изкарват пари на техен гръб.

На по-неполитическо ниво, компаниите трябва да внимават със сроковете и обещанията. Рекламата на стандарта трябва да протече по прозрачен начин, без да притиска абонатите.

Говорейки за това, ще ви посоча още един пример от САЩ. Там в момента се прави сондаж за сливането на T-Mobile и Sprint. За да убедят регулаторите да им позволят придобиването, има обещание за покриване на 85% от провинциалното население с 5G мрежи до 3 години, и до 90% за 6 години.

Обещаните скорости обаче са далеч под 5G скоростите, които се разнасят из индустрията. Освен това, както казахме технологията не е подходяща към момента за покриване на широка територия заради краткия обхват на вискочестотните сигнали. Това нещо може да доведе до огромни проблеми за споменатите оператори, но и за всеки един друг по света, който си позволи подобно поведение.