Натрупаните данни за вашето местоположение са необходими за нормалната работа на редица функции в смартфона. Така например, събираните от Google геоданни се използват за показване на конкретни реклами и препоръки за всеки отделен потребител. Нова светлина върху геолокацията хвърли изданието The New York Times, което съобщи, че разследващите органи на САЩ все по-често изискват тези данни в рамките на криминалните разследвания. Използването на геоданните значително облекчава работата на полицията, но от друга страна, тяхното прекалено използване може да доведе до осъждането на невинни.
Техническата гледна точка
Изданието The New York Times публикува нови подробности относно функцията „История на местоположенията„, която Google за първи път представи през далечната 2009 година. Тази функция записва и съхранява историята на движението на вашия смартфон, дори и да не сте активирали нито една от онлайн услугите на Google, за които е разрешена геолокацията. Това означава, че проследяването и записа на вашето местоположение в течение на времето става във фонов режим, бе да е стартирано нито едно приложение от типа например на Google Maps.
Google отбелязва, че Историята на местоположенията дава преимущества на потребителите, като например персонализирани карти, препоръки за посетените конкретни места, местоположението на хотелите и ресторантите, показването в реално време на най-подходящия маршрут и за по-релевантна реклама.
Потребителите могат да видят действието на тази функция в своята История на местоположението на Google Maps и имат възможност да коригират записите, както и напълно да я изключат или отново да я включат. През последната година интернет гигантът значително облекчи работата на потребителите с тази функция.
По какъв начин правоприлагащите органи използват тази информация?
Според NYT, Историята на местоположенията се съхранява в базата данни на Google с име Sensorvault, която обхваща период от около 10 години и включва стотици милиони мобилни устройства от целия свят.
Когато в някой конкретен регион се извърши престъпление, полицията иска съдебно разпореждане, в което да е отбелязано, че Google „трябва да предостави информацията за всички устройства, които са се намирали близко до местопрестъплението, за да може да се фиксира местонахождението на хората в този район„.
Според представителите на Google, тази година компанията е получавала средно по около 180 подобни заявки в седмица. Интернет гигантът отказа да съобщи по-конкретни числа.
В епохата на всеобщо събиране на данни от страна на големите технологични компании, този подход е съвсем конкретен пример за това, че информацията за това, къде ходиш и къде отиваш, кои са твоите приятели, какво четеш и какво ядеш, може да се използва за цели, които никога не бихте очаквали и подозирали. Тази нова техника за разследване, съчетана с видеозаписите от охранителните камери, наистина дава резултати.
Тази тактика за първи път е използвана през 2016 година от федералните агенти, а американската полиция има право да използва този метод само в Калифорния, Вашингтон, Минесота и Флорида.
Получаването на съдебната заповед
Тъй като загрижеността за личния живот, както и за неприкосновеността на личните данни рязко се засили, засили се и контролът върху практиките за събиране на потребителски данни от технологичните компании. Именно затова е въведена практиката за две съдебни заповеди – едната дава достъп само да анонимните данни, с които полицията намира заподозрени и едва след това следва ново съдебно решение за показването на информацията за конкретните личности. В сайта на The New York Times е публикувана интересна иконографика на целия процес, която определено си струва да бъде разгледана.
Проблемите
Вече е ясно доказано, че този метод работи много добре, но в същото време изданието показва случаи, когато полицията е използвала тези все още не съвсем точни данни за обвиняване на невинни хора.
Технологичните компании от години реагират и са против тези решения на съда по отношение на предоставяната информация за конкретни потребители. Но новите съдебни заповеди отиват много по-далече, като дават възможност да бъдат нарочени възможни заподозрени и свидетели без каквито и да било други улики. Google сподели дори, че само с една съдебна заповед, на компанията се нарежда да предостави конкретна информация за десетки и понякога стотици мобилни устройства.
А когато следователите получат втората съдебна заповед за разкриване на идентификационната информация, Google е задължен да представи много по-обширни данни – например достъп до електронната поща.
Следователите, които разговаряха с The New York Times споделиха, че не са изпращали подобни съдебни заповеди до други IT компании, освен на Google. Но това не означава, че подобни заповеди няма. Apple заяви, че няма подобна база и не може да осъществява подобни търсения. Google от своя страна отказа да съобщи повече информация за базата данни Sensorvault.
