Една батерия обикновено крие най-опасната си химия далеч от погледа. В много акумулаторни системи енергията се пренася чрез течности, които са силно киселинни, алкални, запалими или корозивни. Батерията работи, докато същата тази химия не започне да разяжда собствените ѝ компоненти.

Екип учени от Китай и Хонконг обаче създаде напълно различен тип батерия. Нейният електролит представлява неутрален воден разтвор от магнезиеви и калциеви соли – химически близък до разтвора, използван при производството на тофу. При тестове батерията е издържала 120 000 цикъла на зареждане, използва незапалими съставки и покрива редица стандарти за безопасно изхвърляне.

Технологията все още не е готова да замени батериите в телефоните, но може да се окаже изключително полезна за електропреносните мрежи, където най-важни са дългият живот и безопасността.

Проблемът със съхранението на енергия става все по-важен заради възобновяемите източници. Соларните панели произвеждат най-много ток по обяд, а вятърните турбини – през нощта и рано сутрин. Затова са нужни батерии, които да съхраняват енергията дълго време, безопасно и евтино.

Литиево-йонните батерии доминират при електрониката и електромобилите, защото побират много енергия в малък обем. За електрическите мрежи обаче по-важни са надеждността, ниската цена и устойчивостта.

Новата батерия използва воден електролит с неутрално pH, подобно на чиста вода. Според учените това прави системата значително по-безопасна и щадяща околната среда.

Ключовата иновация е специален органичен полимер, който позволява на магнезиевите и калциевите йони да се свързват и освобождават многократно без разрушаване на структурата. След 120 000 цикъла батерията е запазила над 72% от капацитета си.

Това не означава, че една батерия може буквално да работи 300 години, както показват някои изчисления. В реални условия върху батериите влияят температури, износване, производствени дефекти и други фактори. Въпреки това резултатът показва изключително стабилна химия.

Недостатъкът е, че новата технология съхранява по-малко енергия от съвременните литиево-йонни батерии. Това означава, че системите ще бъдат по-големи и по-тежки. За стационарни мрежови батерии обаче това не е толкова сериозен проблем.

Учените подчертават и екологичния потенциал на разработката. След тестовете не са открити тежки метали, а електролитът е останал в безопасни граници на киселинност. Според авторите подобни батерии могат значително да намалят бъдещите проблеми с отпадъците и рециклирането при масовата електрификация.