Повишена слънчева активност беше регистрирана на 2 юни, след като в рамките на по-малко от едно денонощие бяха отчетени две последователни изригвания от клас M – категория, която може да предизвика смущения в околоземното пространство и да доведе до геомагнитни бури.

Според Института по приложна геофизика (ИАГ) второто изригване е регистрирано в 13:05 ч. българско време и е класифицирано като M1.3. То е продължило 31 минути. По-рано през деня от същата активна област на Слънцето е избухнало и изригване от клас M1.2 с продължителност пет минути.

И двете явления произхождат от слънчевото петно №4455, разположено близо до централния меридиан на Слънцето. Това е важно, защото активните области, насочени към Земята, имат по-голям шанс да изпратят плазмени облаци в нашата посока.

Клас М е предпоследният по сила в скалата за слънчеви изригвания. Над него се намират само най-мощните Х-клас изригвания. Подреждането е A, B, C, M и X, като всяко следващо ниво е десет пъти по-силно от предходното.

Според европейския Център за анализ на слънчевите влияния (SIDC), активна област 4455 остава една от най-големите и сложни зони върху слънчевия диск в момента. Учените предупреждават, че са възможни нови изолирани изригвания от клас М през следващите 24 часа.

Засега няма потвърждение за насочено към Земята изхвърляне на коронална маса (CME) – именно това явление е основният фактор за възникването на магнитни бури. Европейските наблюдатели съобщават, че към момента не са засечени ясно изразени земнонасочени плазмени облаци от тази активна област.

Въпреки това специалистите продължават да следят ситуацията. Ако последва мощно изхвърляне на плазма, то може да достигне Земята за един до три дни и да предизвика геомагнитни смущения, които влияят върху радиовръзките, навигационните системи, сателитите и в по-редки случаи – върху електропреносните мрежи.

Слънцето се намира близо до максимума на своя 11-годишен цикъл на активност, което означава, че подобни явления вероятно ще продължат да зачестяват и през следващите месеци.