Живот, замръзнал във вечен лед от цели 40 000 години, беше „събуден“ от учени.

В скорошна мисия за изследване на променящия се свят, екип от Университета на Колорадо в Боулдър посети изследователския тунел „Permafrost Tunnel Research Facility“ – 106-метров тунел, който прониква дълбоко в замръзналата почва под централна Аляска. Докато учените се спускали по ледения коридор, силна миризма започнала да се усеща все по-интензивно, а от стените на вечния лед започнали да се появяват древни останки от бизони и мамути.

„Първото нещо, което усещаш, когато влезеш вътре, е миризмата – наистина е неприятна. Мирише като на влажно мазе, което е стояло затворено твърде дълго,“ казва Тристан Каро, водещ автор на изследването и докторант по геоложки науки в Университета на Колорадо. „За един микробиолог това е вълнуващо, защото интересните миризми често са микробни по произход.“

Екипът събрал проби от вечния лед, съдържащи спящи микроорганизми, някои от които на възраст до 40 000 години, и ги пренесъл в лабораторията. Там пробите били постепенно затоплени до температури между 4 и 12°C.

„Искахме да симулираме какво се случва през лятото в Аляска, при бъдещи климатични условия, когато тези температури ще достигат по-дълбоки слоеве на вечния лед,“ обяснява Каро.

За да проследят микробната активност, изследователите „подхранили“ микроорганизмите с вода, обогатена с тежък водород (деутерий). Това им позволило да наблюдават дали микробите усвояват водата и включват водорода в своите клетъчни мембрани.

През първите месеци колониите се разраствали с ледникова бавност. В някои случаи съживените микроорганизми заменяли едва по една на всеки 100 000 клетки на ден – изключително бавен темп.

Но към шестия месец скоростта се променила драстично. Определени колонии започнали да образуват лепкави, блестящи биофилми, видими дори без микроскоп – ясен знак, че са живи и активни.

За щастие, учените твърдят, че почти няма риск тези микроби да заразят нещо, макар изследването да подсказва за по-широки потенциални опасности. Резултатите сочат, че микробен живот, заключен във вечния лед още от Ледената епоха, би могъл да се „събуди“ след период на екстремно затопляне.

Добрата новина е, че този процес на възраждане протича сравнително бавно. Но с продължаващите промени в климата, които удължават и засилват летните сезони, подобни условия вероятно ще стават все по-чести.

„Може да имате само един горещ ден през лятото в Аляска, но много по-важно е удължаването на летния сезон – когато топлите температури се задържат и през есента, и през пролетта,“ обяснява Каро.

Важно е да се има предвид, че Аляска не е единственото място в света, където има големи количества вечен лед. Буквално милиони тонове се намират в северното полукълбо – в Канада, Гренландия и Сибир, както и във високопланински райони като Тибетското плато. Южното полукълбо също има своя дял – в южната част на Андите в Патагония и в Нова Зеландия. Никой от тези региони не е защитен от климатичните промени и с продължаващото затопляне на планетата все повече от този древен замръзнал свят може да започне да се пробужда.

„Има толкова много вечен лед по света – в Аляска, Сибир и други северни студени области,“ казва Каро. „А ние сме изследвали само една миниатюрна част от него.“

Превод: GlasNews.bg