Земетресенията са едни от най-разрушителните бедствия, които Земята може да причини, но все още знаем твърде малко за това как се образуват. Изследователите по-рано заявиха, че основната опасност е, че земетресенията са изключително трудни за прогнозиране.
В ново проучване, ръководено от екип от Еврейския университет в Йерусалим, учените са открили подробности за подготовката за трусове: бавен и постоянен период на изместване в добре дефинирана точка на напрежение в земната кора е необходимият тласък за гигантски сеизмични събития, пише Science Alert.
Според съавтора на изследването, физика Джей Файнбърг, неговите резултати и резултатите на колегите му оспорват и усъвършенстват традиционните модели на динамика на разкъсване. Физиците са показали, че бавните, асеизмични процеси са предпоставка за сеизмично разкъсване, причинено от локализирано напрежение и геометрични ограничения.
Резултатите от изследването показват, че за да възникнат трусове, слабите места в земната кора трябва да се превърнат в пукнатина, която може внезапно да се срути. Предишна работа на учените вече показа, че образуването на тази пукнатина е предшествано от поредица от бавни движения, които не разклащат околните скали. Въпреки това, подробностите за тези процеси преди това са били базирани на обобщения, често в двуизмерно пространство, които може да не разкриват преходи в триизмерния свят.
В новото проучване учените се фокусираха върху разбирането на ролята на този бавен асеизмичен стрес при евентуалното освобождаване на сеизмична активност. За да направи това, екипът използва експерименти и теоретично моделиране, за да проучи как се развива процесът.
Учените са установили, че един от компонентите за възникване на земетресение е разкъсване, което осигурява фокус за еластична енергия, въведена от външен товар. Без пукнатини няма възможност за натрупване на напрежение, което от своя страна означава, че няма да има внезапни изпускания на енергия.
Екипът изучава пукнатини в едно, две и три измерения, както и механиката на малки движения в земната кора, известни като пълзене. Резултатите на екипа показват, че малки, бавно движещи се, двуизмерни петна от фрикционно движение са първите стъпки към пукнатина. След етап на бавно до умерено пълзене, секциите се разширяват в точките на напрежение, което води до разширяване до точката на сеизмично разкъсване.
Изследователите отбелязват, че тази нова подробност всъщност допълва познанията ни за еволюцията на земетресенията и също така има важни последици. Всъщност това знание ни помага да разберем по-добре стреса и триенето като цяло и също така предоставя ключова информация, която може да помогне за прогнозиране на бъдеща сеизмична активност.
Авторите на изследването отбелязват също, че теорията може да предостави нова рамка за разбиране как и кога възникват земетресенията.
