Хората и кучетата са живели рамо до рамо от хиляди години. През това време животните успяха да си спечелят репутацията на най-добрите приятели на човека, но сега учените буквално доказаха, че хората и кучетата са свързани на невронно ниво.
Собствениците на кучета знаят, че понякога техните домашни любимци изглеждат така, сякаш разбират всичко. Това отчасти се дължи на неврологичната функция, която е в основата на социалната комуникация, известна като свързване на активността между мозъците. Изследователите отбелязват, че този феномен е по същество подобен на телепатичен път към приятелството, където едновременната мозъчна активност на двама индивида ги подготвя за социално взаимодействие, пише Inverse.
Обърнете внимание, че животните са социални същества и следователно не е изненадващо, че изследователите са наблюдавали преди това феномена на синхронизирана невронна активност между индивидите. Вече е документиран при хора, мишки, прилепи и маймуни, но никога досега не е бил документиран между два вида.
В ново проучване учените го издигнаха на следващото ниво и за първи път в историята документираха това, което собствениците на кучета отдавна знаят - хората и кучетата са свързани на невронно ниво. В проучването изследователите се стремят да разберат как дейността от мозък към мозък може да се прояви по различен начин при хора с разстройство от аутистичния спектър (ASD). Освен това екипът искаше да разбере дали има начин да се стимулира тази синхронизация.
Учените изследвали взаимодействието между кучета с общи генетични маркери за ASD и след това дали на животните LSD и човек да взаимодействат. В резултат учени от Китай и Великобритания станаха първите, които демонстрираха междумозъчна активност на двата типа. Проучването показа не само как мутацията, свързана с ASD, е свързана с много по-ниска свързаност, но и как доза LSD може да помогне на двата мозъка да се преплетат. Диетиламидът на лизергиновата киселина е мощно психоактивно вещество, познато още като ЛСД, и е известно като съединение, отключващо мощни духовни преживявания и халюцинации.
Проучването включва 10 гончета, които прекарват общо 5 дни в социални експерименти, включващи двойки непознати и кучета. Участниците носеха електроенцефалографски (ЕЕГ) капачки за измерване на мозъчната активност по време на 3 социални взаимодействия:
когато човекът и кучето са били в различни стаи;
в същата стая, но не са взаимодействали;
в една и съща стая, взаимодействайки, всеки за 5 минути наведнъж.
Резултатите показват, че синхронизацията между мозъка се е увеличила във фронталните и париеталните дялове на мозъка, които са отговорни за вниманието по време на най-интензивните социални взаимодействия, като галене или гледане. Тази корелация продължи да се увеличава в продължение на 5 дни.
След това учените повториха експеримента с 13 кучета, отгледани с Shank3 мутации, които са най-честите генетични рискови фактори за ASD. Резултатите показват загуба на активност между мозъка по време на взаимодействие с хора, което показва, че тази връзка липсва.
След това учените инжектираха кучетата с LSD и установиха, че след 24 часа екипът вече вижда много по-високи междумозъчни корелации във фронталните и париеталните области на мозъка на кучетата, превъзхождайки кучетата, инжектирани с физиологичен разтвор. Сега учените вярват, че LSD може евентуално да насърчи комуникацията между мозъка при хора с МС. В бъдеще учените планират да се съсредоточат върху разбирането на биомеханизмите, които са в основата на този процес.