Авторите на ново проучване изследват интригуващата възможност извънземният живот да не изисква планета, за да съществува. Въпреки че такива организми може да съществуват или да не съществуват във Вселената, изследването, прието за публикуване в списание Astrobiology, има важно значение за бъдещите усилия на човечеството да изследва космоса.

Може ли извънземен живот да съществува само на планетите?

На пръв поглед трябва да се търси потенциален извънземен живот на планетите. В края на краищата единственото място, където съществува познат ни живот, е планетата Земя.

Нашата планета има гравитация, която държи всичко на място, и плътна атмосфера, която помага да се поддържа правилната температура за съществуването на течна вода на повърхността. Земята съдържа много химични елементи, като въглерод и кислород, които са необходими за формирането на градивните елементи на живота. Земята разполага и с достатъчно светлина от Слънцето, което й осигурява неограничен източник на безплатна енергия.

Затова учените, изхождайки от тези основни принципи, смятат, че животът във вида, в който го познаваме, трябва да се търси именно на планетите. Но авторите на ново проучване оспорват това основно предположение и вярват, че може да има среда в космоса, която би позволила извънземен живот да процъфтява без планета, пише Space.

Колонии от живи организми в космоса

Тази хипотеза не е толкова луда, колкото може да изглежда. Всъщност вече имаме пример за същества, които живеят в космоса без планета - астронавтите на борда на Международната космическа станция. Астронавтите се нуждаят от огромни количества ресурси на Земята, за да ги доставят в орбита, но хората са много сложни същества.

Може би по-простите организми биха успели да осигурят необходимите ресурси сами. Поне един известен организъм, малките тардигради, е способен да оцелее във вакуума на космоса.

Всяка общност от живи организми в космоса трябва да реши няколко проблема. Първо, трябва да поддържа вътрешно налягане срещу вакуума на пространството. Това означава, че колониите от такива организми в космоса трябва да създадат мембрана или черупка. Много организми на Земята, както микроскопични, така и макроскопични, могат лесно да се справят с това.

След това колонията трябва да поддържа достатъчно топла температура, за да съществува течна вода. На Земята това се дължи на ефекта на атмосферата, което означава, че не е подходящо за биологична космическа колония.

Според учените на Земята има организми, които регулират вътрешната си температура и по същество създават парников ефект без атмосфера. Следователно външната мембрана на свободно плаваща колония от организми в космоса би трябвало да има същите възможности.

Космическата биологична колония трябва да преодолее загубата на леки химически елементи. Планетите ги държат заедно поради гравитацията, но една органична колония ще трябва да намери начини да попълни елементите, които ще бъдат загубени.

Учените казват, че космическата биологична колония също трябва да бъде в обитаемата зона на своята звезда, за да получи възможно най-много светлина. За други ресурси, като въглерод или кислород, колонията ще трябва да започне с постоянно снабдяване и след това да премине към затворена система за рециклиране сред различните си компоненти, за да се поддържа в дългосрочен план.

Защо това изследване е важно за човечеството?

Въз основа на това учените смятат, че колония от живи организми, свободно носещи се в космоса, може да бъде структура с ширина до 100 метра. Тази структура трябва да се намира в тънка, твърда и прозрачна обвивка. Тази обвивка ще стабилизира вътрешната вода до желаното налягане и температура и ще поддържа парниковия ефект.

Въпреки че такива организми могат или не могат да съществуват във Вселената, изследването има важни последици за бъдещите усилия на човечеството за изследване на космоса. Докато хората сега създават местообитания от метал и ги снабдяват с въздух, храна и вода, донесени от Земята, бъдещите местообитания могат да използват биоинженерни материали за създаване на самоподдържащи се екосистеми, казват учените.