Когато хората се опитват да визуализират пространство, те често имат нужда от център, за да го визуализират правилно. Но нашият мозък не е в състояние да си представи безгранична Вселена, която освен това непрекъснато се увеличава по размер. От друга страна, изглежда, че Вселената трябва да има център, защото например Земята и много други обекти имат такъв. Но с тази концепция не всичко е толкова просто, колкото може да изглежда.

В продължение на много хилядолетия хората вярваха, че нашата планета е центърът на Вселената, въпреки че разбирането за Вселената беше напълно различно. Астрономът Николай Коперник доказа, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното. Но хората все още се нуждаеха от център за визуализиране на пространството и Слънцето се превърна в него. Тогава астрономите откриха, че Слънцето всъщност е една от милиардите звезди, изграждащи Млечния път. Едва в началото на 20-ти век учените установяват, че нашата галактика не е сама, а че има много други галактики, пише IFLScience.

В края на 20-те години на миналия век астрономите откриха, че всъщност Вселената не стои неподвижна, а е в движение. Тоест всички галактики се отдалечават от нас и по този начин пространството се разширява. Ако галактиките се отдалечават от нас във всички посоки, това може да означава, че Земята все още е центърът на Вселената. Но разбира се това не е вярно. Ако бяхте на друго място в космоса, тогава пространството също щеше да се разшири от вас във всички посоки от тази гледна точка.

Следователно космолозите са уверени, че всъщност Вселената, която се разширява и няма ръб, няма нито един център, като например Земята. Въз основа на това центърът на Вселената се намира навсякъде.

От друга страна, можем да считаме, че центърът на Вселената е точка с изключителна плътност, където е възникнал Големият взрив и по този начин е създаден целият космос. Но както смятат астрофизиците сега, Големият взрив се е случил навсякъде. Тоест, това не е било точка в пространството, било е точка във времето. Смята се, че това събитие се е случило преди 13,8 милиарда години.

Не трябва да забравяме, че не можем да видим цялата Вселена, тъй като по-голямата част от нея е скрита от наблюдение. Астрономите могат да видят само светлина, която е пътувала към нас най-много 13,8 милиарда години след Големия взрив. Но пространството се разширява много бързо и затова се смята, че радиусът на Вселената (всяка точка в пространството може да се счита за център) е приблизително 45 милиарда години.

И така, в крайна сметка се оказва, че където и да се намира наблюдателят на Вселената, от негова гледна точка това ще бъде нейният център. Но е важно да запомните, че центърът на Вселената не съществува като такъв, защото няма ясно очертана форма и е във вечен процес на увеличаване на размера си. За човешкия мозък е трудно да приеме този факт, както и факта, че космосът е безкраен.