Идеята, че Вселената се разширява, е предложена за първи път от Едуин Хъбъл в края на 20-те години на миналия век и е многократно подкрепяна от емпирични наблюдения през миналия век. Въпреки това, една алтернативна идея, известна като теорията за „уморената светлина“, е на противоположното мнение.

Големият взрив

И двата сценария зависят от факта, че по-далечните галактики изглеждат по-червени от тези, които са по-близо до Земята – феномен, известен като червено отместване. Това се случва, защото дължината на вълната на светлината се увеличава, когато обектите се отдалечават един от друг, като по този начин я измества към червения край на спектъра.

Тъй като всички галактики са с червено изместване, следва, че всички те се отдалечават от нас. Хъбъл беше този, който забеляза, че червеното отместване на небесен обект винаги е пропорционално на разстоянието му от Земята, което означава, че колкото по-далеч е една галактика, толкова по-бързо се ускорява.

Тези открития подкрепят разширяващата се Вселена и вдъхновяват белгийския физик Жорж Льометр да предложи идеята за Големия взрив през 1931 г. Според настоящите оценки тази космогонична експлозия се е случила преди около 13,8 милиарда години и е поставила Вселената на нейния път на безмилостен растеж.

Уморена светлина

Червената светлина, излъчвана от далечни галактики привлече вниманието и на съвременник на Хъбъл на име Фриц Цвики, който предложи алтернативно обяснение за тази мистерия. Според Цвики червеното изместване, наблюдавано от Земята, се получава, защото фотоните губят енергия, докато пътуват през огромни разстояния, като по този начин намаляват честотата си и получават червен оттенък.

Тази така наречена теория за уморената светлина гласи, че по-отдалечените обекти изглеждат по-червени, защото светлината, която излъчват, е трябвало да пътува по-далеч и следователно е загубила повече сила. Следователно хипотезата оспорва идеята, че по-отдалечените галактики се движат по-бързо от близките и се използва за поддържане на статична вселена, а не на разширяваща се.

И победителят е…

От една страна, нито едно емпирично наблюдение никога не е показвало, че фотоните губят енергия, докато пътуват в космоса, и когато го попитаха за теорията за уморената светлина през 1931 г., Алберт Айнщайн отбеляза, че „никой човек не може да си представи как се случва това“.

Съвсем наскоро откриването на енергийните останки от Големия взрив – известни като космически микровълнов фон – заедно с наблюденията на светлинни флуктуации, идващи от свръхнови, до голяма степен решиха дебата в полза на Хъбъл.

Превод: GlasNews.bg