Годината 1972-а е била дълга – и не само за Ричард Никсън, чийто злополучен мандат започва да се разпада заради скандала „Уотъргейт“. Тогава излезе Кръстникът, хора стъпиха за последен път на Луната през XX век, а „Кървавата неделя“ разпали конфликта в Северна Ирландия.

Но не само историческите събития направиха 1972-а необичайно дълга. Това беше високосна година, така че имаше един ден повече от обичайното. Освен това към нея бяха добавени и два високосни секунди – една на 30 юни и друга на 31 декември.

С други думи, 1972-а беше с 24 часа и 2 секунди по-дълга от „типична“ година. Общо тя продължи 31 622 402 секунди, в сравнение с 31 536 000 секунди в 365-дневна година и 31 622 400 секунди в обикновена високосна година.

Какво представляват високосните секунди?
Високосните секунди се добавят, за да поддържат синхрон между нашите часовници и леко нестабилното въртене на Земята. Днес светът използва атомни часовници, които измерват Координираното универсално време (UTC) чрез трептенето на атоми – най-често на цезий. Всеки атом на цезий вибрира 9 192 631 770 пъти в секунда, което позволява измерване на времето с изключителна точност – отклонение от едва една секунда за милиони години.

Проблемът е, че Земята не се върти напълно равномерно, затова от време на време се налага да добавим една допълнителна секунда, за да съвпадне времето с движението на Слънцето.

Макар тези разлики да изглеждат нищожни, те са критични за технологии като GPS, телекомуникации, финансови системи и научни експерименти. Първата високосна секунда е добавена през юни 1972 г. по международно споразумение, включващо Националното бюро за стандарти на САЩ. За да наваксат, учените добавили още една секунда в края на годината.

Оттогава досега към UTC са добавени малко под 30 високосни секунди, но само през 1972 г. са били добавени две отделни секунди.

Обикновено високосна секунда се прибавя или на 30 юни, или на 31 декември, но през 1972 г. Земята се беше „забавила“ необичайно, което наложи и двете.

Днес обаче въртенето ѝ се ускорява, което прави дните малко по-къси. В резултат може да се наложи т.нар. „отрицателна високосна секунда“ – тоест времето да бъде намалено с една секунда, за да се възстанови точността.

Най-дългата година в историята?
Ако обаче погледнем по исторически, може би титлата за най-дълга година принадлежи не на 1972-а, а на 46 г. пр.н.е., известна като „годината на объркването“. Тогава Юлий Цезар, по съвет на своите астрономи, добавя цели 445 дни, за да синхронизира римския календар със слънчевата година.

Превод: GlasNews.bg