Как е възникнал животът на Земята? Въпреки че учените имат теории, те все още не разбират напълно точните химични стъпки, довели до биологията, или кога са се появили първите примитивни форми на живот.

Една от най-интригуващите хипотези за произхода на живота гласи, че той може да не е възникнал първо на Земята, а на Марс – и по-късно да е достигнал нашата планета чрез метеорити, откъснали се от Червената планета. Тази смела идея има както убедителни аргументи, така и сериозни слабости, отбелязва изданието Phys.

Марс – възможната люлка на живота

Марс се е формирал преди около 4,6 милиарда години, докато Земята – малко по-късно, преди приблизително 4,54 милиарда години. В ранните си етапи и двете планети са били разтопени, след което постепенно са се охладили и втвърдили. Теоретично това означава, че животът е можел да възникне независимо и на двете места.

Много учени обаче смятат, че в далечното минало Марс е бил дори по-благоприятен за живот от ранната Земя. Данните сочат, че Червената планета е имала магнитно поле, плътна атмосфера и стабилни водни басейни – океани, морета, езера и реки с течна вода. Възможното наличие на хидротермални извори допълнително засилва предположението, че там са съществували подходящи условия за възникване на живот.

Катастрофата, която променя Земята

Преди около 4,51 милиарда години хипотетичната планета Тея се сблъсква с ранната Земя – катаклизъм, довел до образуването на Луната. Ако животът е възникнал на Земята преди този сблъсък, той почти сигурно не би оцелял.

Марс обаче не е преживял подобна глобална катастрофа. Ако животът се е зародил там малко след образуването на планетата, той е могъл да се развива стотици милиони години, преди Марс да загуби магнитното си поле и по-голямата част от атмосферата си – процес, който вероятно е направил повърхността му негостоприемна.

LUCA – общият прародител на живота на Земята

Проучванията на еволюционното „дърво на живота“ водят до понятието LUCA – последният универсален общ прародител, от който произлиза целият съвременен живот на Земята. Скорошни научни анализи, базирани на генетични данни и вкаменелости, предполагат, че LUCA е живял преди около 4,2 милиарда години – по-рано, отколкото се смяташе досега.

Важно е да се подчертае, че LUCA не е първият жив организъм, а представител на вече съществуваща микробна екосистема. Това означава, че животът на Земята трябва да е възникнал още по-рано – сравнително скоро след формирането на планетата и след катастрофалния сблъсък, довел до Луната.

Марсианската хипотеза – решение на загадката?

Тук се появява марсианската теория за произхода на земния живот. Според нея микроби от Марс биха могли да достигнат Земята чрез метеорити именно в периода, когато условията на нашата планета са станали отново благоприятни. Около 290 милиона години след образуването на Луната може да са били достатъчни, за да се положат основите на живота и той да се развие в сложни форми.

Генетичните характеристики на LUCA подсказват, че този микроорганизъм вероятно е живял в плитка морска среда с хидротермални извори и се е хранил с молекулярен водород или прости органични вещества – условия, които са съществували както на ранната Земя, така и на древния Марс.

Наистина ли сме „марсианци“?

Най-голямото предизвикателство пред тази теория остава оцеляването на микроорганизмите по време на пътуването от Марс до Земята. Те биха трябвало да преживеят мощно изхвърляне от планетата, продължително пътуване през космическия вакуум, изложени на радиация, а след това и екстремните условия при навлизане в земната атмосфера.

Въпреки това някои учени смятат, че особено устойчиви микроорганизми, защитени във вътрешността на големи метеорити, биха могли да оцелеят. Подобен сценарий не е доказан, но и не може да бъде напълно изключен.

Остава и още един ключов въпрос: ако животът е могъл да се пренесе от Марс на Земята, защо през следващите 4 милиарда години той не се е разпространил и към други части на Слънчевата система?

Отворена загадка

Засега отговорът остава неизвестен. Дали сме потомци на марсиански микроби или животът е възникнал независимо на Земята – това е една от най-големите научни загадки. Ясно е обаче едно: изследването на Марс не е просто търсене на извънземен живот, а ключ към разбирането на собствените ни корени.