ай-дълбоките тайни на Вселената. Целта ѝ? Да тества границите на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн в една от най-екстремните среди, познати на науката – в непосредствена близост до черна дупка.
Макар да звучи като сюжет от научнофантастичен роман, за космолога Козимо Бамби от Университета Фудан в Китай, тази идея е напълно реалистична – и дори постижима в рамките на нашия живот.
„Звучи налудничаво и донякъде като научна фантастика,“ признава Бамби. „Но хората някога казваха, че никога няма да открием гравитационни вълни – и ги открихме. Същото важеше и за сенките на черните дупки – вече имаме изображения на две.“
Предложената мисия включва изстрелване на един или повече миниатюрни космически кораби – т.нар. "нанокораби", които ще обикалят около черна дупка, намираща се на около 20–25 светлинни години от Земята. Всеки кораб, с маса от едва няколко грама, ще бъде снабден със сензори и светлинно платно и ще бъде ускорен до почти една трета от скоростта на светлината чрез мощни лазери, разположени на Земята.
Според изчисленията, подобен кораб би достигнал целта си за около 60 до 75 години, а предаването на събраните данни обратно до Земята ще отнеме още 20–25 години – което прави мисията близо вековна по продължителност.
Една от основните цели на проекта е да се провери дали черните дупки наистина имат хоризонти на събитията – граници, отвъд които нищо, дори светлината, не може да избяга. Общата теория на относителността предвижда съществуването им, но пряко потвърждение все още липсва.
Според мисията, единият нанокораб ще наблюдава друг, докато последният се спуска към черната дупка. Ако има хоризонт на събитията, сигналът от падащата сонда ще се червенонамести и избледнее постепенно, в съответствие с предсказанията на Айнщайн. Но ако обектът е нещо различно – например хипотетична „пухкава топка“, предложена от някои алтернативни модели – сигналът може да изчезне рязко, което би означавало, че съществува непозната физика.
„Това би било ценна информация за черните дупки и теорията на относителността – такава, която трудно можем да получим по друг начин“, пише Бамби в своята научна статия.
За реализацията на подобна мисия са нужни два основни пробива:
-
Откриване на достатъчно близка черна дупка – по-близо от Gaia BH1, която се намира на над 1500 светлинни години. Според учените е възможно недалеч от нас, на разстояние от 20–25 светлинни години, да съществува все още неоткрита черна дупка.
-
Разработване на лазерни задвижващи системи и устойчиви нанокораби, способни да оцелеят при междузвездно пътуване.
„Мисля, че е напълно реалистично да очакваме откриването на такава черна дупка през следващото десетилетие,“ казва Бамби.
Цената на проекта в момента би била непосилна – около 1,1 трилиона долара. Но ако технологиите продължат да се развиват с настоящите темпове, разходите могат да спаднат до около 1 милиард евро в рамките на 30 години, съпоставими с най-големите съвременни космически мисии.
„Сега нямаме нужната технология,“ казва Бамби. „Но след 20 или 30 години може би ще я имаме.“
Статията на Бамби е публикувана на 7 август в научното списание iScience и бележи началото на сериозен разговор за бъдещето на астрофизиката и потенциала на човечеството да надникне директно в сърцето на една от най-загадъчните сили във Вселената.
Превод: GlasNews.bg
