Мистериите на двуглавия: Кой е изобразен на древни статуи от Йордания

Обектът е открит за първи път по време на строителството на магистрала през 70-те години на миналия век и бързо е признат за ключов за разбирането на средния и късния предкерамичен неолит, пише Arkeonews.

Разкопките на археолога Гари Ролефсън разкриха, че селището е процъфтявало между 7250 и 5000 г. пр.н.е., когато жителите са отглеждали култури, отглеждали животни, покривали домовете си с бяла вар и практикували сложни погребални обичаи, които включвали премахване на черепи и замяната им с мазилка.

Айн Газал се отличава с две групи големи човешки фигури, изработени от гипс и тръстика, датирани приблизително от 6750-6500 г. пр.н.е., които остават сред най-старите известни изображения на човешка фигура в реален размер.

Тези статуи се различаваха от гипсовите черепи, открити под подовете на къщите. Те са по-големи, по-тънки и имат стилизирани лица с големи очи, очертани с битум, плоски тела и почти никакви индикации за пол. Първото хранилище съдържа 25 фигури, а втората група, открита почти два века по-късно, съдържа още седем, включително редки двуглави бюстове.

Учените предлагат няколко обяснения: фигурите биха могли да представляват предци, да служат като ритуални заместители или да символизират ранни божества, свързани със земеделските общности в Близкия изток.

Една фигура, изобразяваща жена, често се сравнява с изображения на плодородие, известни от ранните анадолски и месопотамски обекти. Тези интерпретации показват как статуите отразяват общество, претърпяващо големи културни и емоционални промени, като земеделието се превръща в централна част от ежедневието.

Всички фигури са били умишлено погребани под изоставени къщи, обикновено внимателно поставени и на еднакви позиции. Крехката им конструкция предполага, че не са били предназначени за дългосрочна употреба, а погребението им може да е отбелязало края на използването им в церемонии, свързани с идентичността на общността или сезонни събития.

Някои изследователи предполагат, че статуите може да са били разглеждани като временни обекти – създадени, използвани и след това „изхвърлени“ в съответствие със земеделските цикли.

Докато изследователите продължават да изучават останките, архитектурните слоеве и самите статуи, паметникът сега се разглежда като ранна точка, където са се срещали символичното изразяване, структурата на общността и новите религиозни идеи.