Геомагнитни смущения, причинени от слънчевата активност, може да увеличават риска от инфаркти на Земята, сочи ново изследване.
Преди почти година NASA обяви, че Слънцето официално е достигнало слънчев максимум – най-активната фаза в своя 11-годишен цикъл. От астрономическа гледна точка днес можем да наблюдаваме нашата звезда по-подробно от всякога, което прави настоящия цикъл най-добре проучения в историята. Именно затова през последните години често чуваме за слънчеви бури и впечатляващи сияния.
Но разбирането на мащабните сили зад геомагнитната активност е само едната страна на картината. А какво става, ако се вгледаме по-детайлно? Може ли космическото време реално да влияе върху човешкото тяло и здраве тук, на Земята? Според авторите на скорошно изследване от Националния институт за космически изследвания в Бразилия „множество проучвания идентифицират възможна причинно-следствена връзка между геомагнитни смущения и сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), както и миокарден инфаркт (МИ).“
МИ, по-известен като инфаркт на миокарда (различен от сърдечен арест), е бил основният фокус на екипа. Те анализирали болнични записи от общинската здравна система в Сао Жозе дос Кампос, щата Сао Пауло, за периода 1 януари 1998 г. – 31 май 2005 г. – почти целия 23-ти слънчев цикъл. Общо били разгледани 1340 хоспитализации за инфаркт (469 жени, 871 мъже) и данните били съпоставени с нивата на геомагнитна активност, класифицирани като „спокойни“, „умерени“ или „смутени“.
Част от резултатите отразили вече известни тенденции: повече мъже получават инфаркт, отколкото жени, но смъртността е сходна, а жените по-често съобщават нетипични симптоми преди събитието.
Добавянето на данните за геомагнитната активност обаче показало нещо ново – при смущения се наблюдавало увеличение на хоспитализациите и смъртността от инфаркт, като ефектът бил още по-изразен при жените. „Данните показват, че макар общият брой на случаите при жените да е по-нисък, при геомагнитни условия те нарастват пропорционално повече или дори в абсолютни стойности,“ заключават авторите. Те подчертават, че резултатите не са окончателни, тъй като обхващат ограничен регион и сравнително малка извадка, но съвпадат с други изследвания в последните години.
През 2018 г. международен екип установи, че вариабилността на сърдечната честота (HRV) – мярка за малките разлики между ударите на сърцето – се променя в отговор на геомагнитни смущения. По-висока HRV обикновено се смята за показател за добро здраве. Макар проучването да е било малко (16 жени в рамките на пет месеца), то подсказва, че телата ни реагират на геомагнитната активност.
През 2022 г. друго изследване отчете, че при силни геомагнитни смущения HRV може да се понижи за до 24 часа, според данни от 809 мъже за период от 16 години. Това „може да има важни клинични последици за сърдечното здраве и превенцията,“ пишат авторите, „тъй като HRV е предвестник за заболеваемост и смъртност от ССЗ, причинени от дисфункция на автономната нервна система.“
През 2023 г. бе публикувано глобално проучване с данни от 204 региона по света за периода 1996–2019 г., което открива положителна връзка между интензивността на геомагнитното поле и случаите на ССЗ.
В метаанализ от началото на 2024 г. руски учени заключават, че „геомагнитните бури влияят върху риска от инфаркт, остър коронарен синдром и инсулт,“ макар че включените изследвания са били едва шест.
Ясно е, че липсват достатъчно данни и всички автори призовават за още проучвания. Все още не е напълно ясно и как точно слънчевите бури предизвикват ССЗ и инфаркти, но HRV изглежда обещаваща отправна точка. Космическото време има потенциал да предизвиква огромни смущения в технологиите и инфраструктурата на Земята. Досегашните данни показват, че не е изключено такива събития да оставят отпечатък и върху човешкото здраве.
Превод: GlasNews.bg
