Колко дълго наистина може да живее човек? И дали нашите изчезнали роднини – неандерталците и денисовците – са имали същия биологичен потенциал за дълголетие?

Според публикация на IFLScience, ново изследване използва т.нар. „епигенетични часовници“, за да изчисли теоретичната горна граница на човешкия живот – както при съвременните хора, така и при древните хоминиди.

Какво показват изчисленията?

Учените анализират модели на ДНК метилиране – химични промени, които се натрупват с възрастта и влияят върху активността на гените, без да променят самия генетичен код. Тези „епигенетични часовници“ се използват за оценка на биологичната възраст на клетките.

След прилагане на няколко статистически модела изследователите стигат до изненадващ резултат:

Абсолютната горна граница на човешкия живот може да е между 128 и 202 години.

Това обаче е теоретична стойност. Авторите подчертават, че подобна възраст би изисквала „идеални условия на околната среда“, а съвременната среда вероятно не позволява достигането на тези крайни граници.

Интересен детайл: при анализ на различни типове тъкани дихателната система показва най-нисък прогнозен максимум – между 128,3 и 155,1 години.

А какво става с неандерталците?

Същият метод е приложен върху геномите на неандерталци и денисовци. Резултатите са значително по-ниски:

Неандерталци: 38,2 – 64,5 години
Денисовци: 40 – 69,8 години

И дори тези стойности вероятно са били трудно достижими през плейстоцена.

Археологическите данни сочат, че неандерталските жени често са умирали от усложнения при бременност, а мъжете са били изложени на постоянен риск от травми по време на лов. Инфекциите, без съвременна медицина, са били ежедневна заплаха.

Изследването, цитирано от IFLScience, предполага, че удължената продължителност на живота може да се е появила след еволюционното разделяне на съвременните хора от неандерталците и денисовците.

Ако това се потвърди, способността да живеем над 100 години може да се окаже сравнително ново явление в човешката еволюция.

Епигенетичните часовници не са безупречни – особено когато се прилагат към древна ДНК. Методът дава вероятностни оценки, а не гаранции. Освен това биологичният потенциал не означава реално постигната възраст.

Разбирането на границите на човешкия живот не е просто любопитство. То може да промени начина, по който гледаме на стареенето, медицината и бъдещето на човешкия вид.

И може би най-провокативният въпрос остава: ако природата ни позволява да живеем 150 или дори 200 години – готови ли сме за това?