Експерти от Европейската космическа агенция направиха грандиозно съобщение: откриха „липсващата материя“ на Вселената. Учените знаят, че за да работят нашите космологични модели, Вселената трябва да съдържа определено количество материя – веществото, което изгражда всичко, което можем да видим. Проблемът е, че само една трета от тази материя е била виждана някога, а останалата част липсва. И сега изглежда, че тя действително е открита.

Експертите смятат, че „липсващата“ материя се намира в огромна нишка от газове с температура от 10 милиона градуса, простираща се през дълбините на Вселената. Тази космическа лента, дълга повече от 23 милиона светлинни години, съдържа 10 пъти повече материя от нашия Млечен път.

Гигантската нишка свързва четири галактически купове, всеки от които съдържа хиляди отделни галактики, изпълнени с милиарди звезди.

Нишката се простира диагонално от Земята, част от свръхкупа Шапли, най-голямата структура във Вселената, съставена от 8000 галактики. Нишката е толкова дълга, че пътуването по нея би било като прекосяване на Млечния път от край до край повече от 230 пъти.

Когато газовете се компресират от гравитацията, те произвеждат огромни количества енергия, което води до изключително високо нагряване на газа. Тъй като обаче газът е толкова дифузен, нишките излъчват много слаба светлина, която е трудно да се различи от светлината на близките галактики и черни дупки. Все едно да се опитвате да видите светлината на свещ от разстояние до ярки фенерчета.

Без възможността да изолират светлината, идваща от самия газ, астрономите не са успели да разберат каква част от скритата маса на Вселената съдържа той. В нова статия, публикувана в списанието „Астрономия и астрофизика“, астрономите са направили точно това за първи път, използвайки два мощни рентгенови телескопа.

Изследователите комбинираха наблюдения от рентгеновия космически телескоп XMM-Newton на Европейската космическа агенция (ESA) и рентгеновия космически телескоп Suzaku на Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA).

Докато Сузаку картографира слабо рентгеново излъчване от газ върху голяма площ, XMM-Newton успя да идентифицира източници на замърсяващи рентгенови лъчи, като например свръхмасивни черни дупки.

Благодарение на XMM-Newton, учените успяха да идентифицират и премахнат тези космически замърсители, като по този начин разкриха обекта на изследване. За първи път в историята това позволи на изследователите да определят свойствата на космическата нишка.

В допълнение към откриването на досега невидима нишка от материя, преминаваща през Вселената, тези резултати показват, че галактическите клъстери са свързани помежду си на огромни разстояния.

Това означава, че някои от най-плътните и най-екстремни структури във Вселената може да са част от огромна „космическа мрежа“.