Следващата глобална вулканична катастрофа няма да дойде от Етна, Везувий или някой друг световно известен гигант. Според нов анализ най-опасните вулкани на планетата са онези, които изглеждат безобидни, спящи и незабележими – и точно затова са пренебрегвани.
Изследванията показват, че голяма част от т.нар. „неактивни“ вулкани всъщност изригват далеч по-често, отколкото се смята. Те са тиха заплаха, която зрее под повърхността десетилетия или векове, докато един ден не избухне без предупреждение и с последици в глобален мащаб.
Едва след този извод учените насочват вниманието към тревожната статистика, публикувана от ScienceAlert, която показва колко системно се подценява рискът. По-малко от половината активни вулкани на Земята се наблюдават, а изследователските ресурси са концентрирани върху няколко популярни обекта – за Етна има повече проучвания, отколкото за всички 160 вулкана в Индонезия, Филипините и Вануату взети заедно.
Скорошни „събудили се“ вулкани
Хайли Губи, Етиопия (2025 г.)
Изригва за първи път от поне 12 000 години. Пепел достига 13,5 км височина, разнася се до Йемен и над Северна Индия.
Ел Чичон, Мексико (1982 г.)
След векове латентност вулканът избухва с унищожителна сила: хиляди жертви, разрушена инфраструктура, блокирани реки и масивно разпространение на пепел. Освободената сяра охлажда Северното полукълбо и променя мусоните, водейки до суша в Африка.
Защо „спящите“ вулкани са толкова опасни?
Учени посочват, че човешките предразсъдъци работят срещу науката: ако вулканът не е изригвал „откакто се помним“, го приемаме за безопасен; припомняме си предимно медийни катастрофи, а не тихите рискове; финансирането отива за бедствия, които вече са се случили – не за тези, които предстоят.
Но реалността е безпощадна: три четвърти от най-големите вулканични изригвания идват именно от вулкани, „спящи“ повече от 100 години.
Големите изригвания могат да: охладят временно планетата; нарушат мусоните; предизвикат масови суши; унищожат реколтата на цели континенти.
И все пак човечеството няма глобална система за наблюдение, предупреждение и управление на тези рискове.
Експертите настояват: ако искаме да избегнем следващата вулканична катастрофа, трябва да погледнем там, където най-малко очакваме. Истинската опасност не е във вулканите, които познаваме. Опасността е в онези, които забравяме.