Вселената е в състояние на ускорено разширяване, но скоростта, с която това се случва, е предмет на дебат през последните години. Това е така, защото различните методи за анализ дават различни числа.
 
Група изследователи предложи много смело обяснение за случващото се. Екипът от учени предположи, че галактиката Млечен път се намира на доста необичайно място, наречено космическа празнота, пише IFL Science.

Стандартният модел на космологията приема, че в големи мащаби Вселената е хомогенна. Но в по-малки мащаби гравитацията кара галактиките да се организират в клъстери и групи. Те създават това, което се нарича космическа мрежа, която се състои от възли, нишки и кухини.

Тези кухини не са напълно празни, а са запълнени с липсваща материя във Вселената. На такива места могат да се открият галактики или дори струпвания от галактики. Но такива обекти най-вероятно рано или късно ще бъдат издърпани от кухината към нишките и възлите на космическата мрежа, което ще даде допълнително ускорение.

И тук се крие същината на спора. Млечният път, казват учените, може да е близо до центъра на една от тези кухини. Но методът за измерване на скоростта на разширяване на Вселената проследява движението на близките галактики. Ако тези галактики изпитват гореспоменатото локално ускорение, това би обяснило разликата в изчисленията на скоростта, направени чрез друг метод – наблюдения на космическия микровълнов фон.

„Решението на този проблем е, че нашата галактика е близо до центъра на локалната празнота. Това би довело до привличане на материята от гравитацията към по-плътната външна част на празнотата. Това би довело до още по-празно пространство около нас. В същото време скоростта на обектите, отдалечаващи се от нас, би била по-голяма, отколкото ако нямаше празнота. Така се създава впечатление за по-бърза скорост на локално разширяване“, казва Индранил Баник от университета в Портсмут.

Това предположение заплашва и стандартния модел на космологията. Според теорията, локалната празнота би трябвало да има плътност с 20% по-ниска от средната във Вселената, което е много по-ниско от настоящия модел.

Един от авторите на изследването, Индранил Баник, казва, че смелата теория за празнотата съвпада с някои реални наблюдения на Вселената, като например броя на галактиките около нас и своеобразното барионно акустично трептене - „звукът“ на Големия взрив.

С разширяването и охлаждането на Вселената, вибрациите, присъстващи в първичната плазма, са замразени във времето. Тези вибрации сега могат да се видят в плътността на обикновената материя във Вселената, а измерванията са в съответствие с това, че нашата локална група галактики се намира в празнота, според изследването.

Екипът планира независимо да провери тези наблюдения, използвайки алтернативни методи, като например галактики, които са спрели да образуват звезди. Те могат да се използват като хронометър за разширяването на Вселената. Ако и тези наблюдения предполагат, че е възможен сценарий с празнота, това би било много интересно откритие. 

Изследването беше представено вчера на Националната астрономическа среща 2025.