Разходките сред природата, дори за 15–20 минути, могат значително да подобрят концентрацията и когнитивните способности – дори ако не винаги се наслаждаваме на преживяването. Това обяснява невроученият Марк Бърман в новата си книга „Природата и умът: Науката за това как природата подобрява когнитивното, физическото и социалното ни благополучие“.

Бърман е директор на Лабораторията по екологична невронаука към Университета в Чикаго, САЩ, както и ръководител на катедрата по психология. В своите изследвания той и екипът му доказват, че 15-минутна разходка сред природата води до осезаемо когнитивно подобрение, а при 50-минутна разходка ефектите се засилват.

В едно от проучванията участници били помолени да се разхождат в различни сезони в щата Мичиган – през юни, когато е приятно, и през януари, когато температурата е -4°C. Въпреки че през зимата участниците не се чувствали щастливи, резултатите показали същата когнитивна полза като през лятото.

„За тези ползи не е нужно да обичаме природата – важно е как обработваме естествената стимулация“, казва Бърман.

Какво е екологична невронаука?
Тази наука изследва как физическата среда влияе върху мозъка. Вдъхновен от изследвания при плъхове, които показват, че живот в обогатена среда води до повече синапси и глиални клетки, Бърман комбинира знания от невронауката и екологичната психология, за да създаде ново направление в науката.


Защо природата възстановява вниманието?
Природата активира т.нар. „неволево внимание“ – това е внимание, което се ангажира леко, без да ни изтощава. Така наречената „меко завладяваща“ стимулация (като водопад или дървета) позволява умът да блуждае и да се възстановява. За разлика от това, място като Таймс Скуеър в Ню Йорк предизвиква прекомерна стимулация и изтощава вниманието.


Можем ли да внесем природата в градовете?
Да – но това не замества истинската природа. Архитекти като Антонио Гауди използват биофилен дизайн, имитиращ природни форми, което също има ползи. Все пак, най-пълното въздействие идва от реален досег с природата, който активира всички сетива – зрение, слух, допир, обоняние.

„Не можем да заменим природата с изкуствена имитация. Трябва да я пазим“, подчертава Бърман.

Как помага природата при депресия?
Изследванията на Бърман с хора с клинична депресия показват, че разходките сред природата дори намаляват склонността към негативна руминация (постоянно мислене за лоши неща). Въпреки първоначалните опасения, че самотната разходка може да засили депресията, резултатите сочат обратното – природата възстановява когнитивните ресурси, нужни за справяне с емоционални състояния.

Природата и социалната свързаност
Проучване в Китай показва, че разходките сред природа намаляват егоцентричността и засилват усещането за връзка с другите хора. Дори стайни растения могат да увеличат усещането за хуманност и себепреживяване отвъд личните граници (self-transcendence).

Какво се счита за „природа“?
Определението за природа варира в зависимост от културата и местоположението. Въпреки това, хората от различни общества показват предпочитание към естествени пейзажи спрямо изкуствени. Интересно е, че хората предпочитат дървесни градски улици пред царевични ниви, които се възприемат като по-малко „естествени“ поради човешката намеса.

Трябва ли природата да е величествена, за да помогне?
Не – не е нужно да сме сред величествени планини или национални паркове. Но съвсем „плоска“ и скучна природа като царевично поле например, не носи същите ползи. Видовете природа и градска среда не са равностойни по въздействие.


„Природата ни държи, като прегръдка. Може да ни защитава, като броня. Или да подчертае нашата сексуалност и индивидуалност“, казва Бърман.
Независимо дали става въпрос за подобряване на вниманието, намаляване на стреса или засилване на социалната свързаност, природата остава най-мощният ресурс за психично и когнитивно благополучие.