Скорошни изследвания показват, че хората, особено тези, които участват в конфликти като бунтове и контрапротести, често вярват, че разбират възгледите на онези, на които се противопоставят. Тази увереност обаче често се оказва погрешна. Учените установиха какво е в епицентъра на честите недоразумения и разногласия между две страни и как може да се справите с това.

Неотдавнашно проучване, публикувано в списание Scientific Reports, изследва как хората се категоризират взаимно социално. Тези, които смятаме за подобни на себе си, са част от това, което социалните учени наричат ​​наша „вътрешна група“, докато онези, които смятаме за различни, се считат за „външна група“. Тези различия могат да се основават на раса, религия, националност, политически убеждения, сексуална ориентация или класа

Въпреки че хората разбират, че членовете на вътрешната група имат различни вярвания, те са склонни да стереотипизират членовете на външната група, като приемат хомогенност на възгледите и често грешат в своите предположения, обяснява авторът на изследването Брайони Пейн, научен сътрудник по когнитивна психология в Института по психиатрия, психология и неврология на Кралски колеж в Лондон, пише The Conversation.

Тази тенденция е изследвана в експеримент, включващ 256 американски участници, които са били помолени да предскажат вярванията на други хора с различни политически възгледи. След като представиха собствените си позиции по въпроси като имиграцията, участниците бяха представени на хора с противоположни възгледи и помолени да предскажат позициите си по несвързани теми като еднополовите бракове. Резултатите показват, че участниците често са били уверени в своите прогнози, но са грешали повече от 60% от времето, когато са прогнозирали вярванията на членовете на другата група.

Трябва да се отбележи, че въпреки че те точно оцениха възгледите на членовете на своята група, тяхната вяра в предвиждането на възгледите на другата група беше погрешна, но твърде самоуверена. Това несъответствие подчертава психологическия феномен на хората, които надценяват способността си да разбират тези, с които не са съгласни. Ограничената и често изкривена информация за външни групи, получена предимно от медиите или слухове, подхранва тези погрешни схващания, казва Пейн.

Като следствие, това погрешно схващане поражда недоверие и враждебност, което води до намалена емпатия и желание за сътрудничество с членове на други групи. Вторият експеримент показа, че когато на хората беше казано за техните неправилни предположения, техните прогнози за членове на други групи се подобриха. Това предполага, че излагането на точна информация за различни възгледи в рамките на външни групи може да помогне за намаляване на стереотипите и подобряване на разбирането между различните членове на обществото.

Последствията от това изследване са значителни в днешния все по-поляризиран свят. Неразбирането и стереотипите относно членовете на различни групи могат да доведат до разделение в обществото, намалявайки доверието и сътрудничеството между различните общности. За да преодолеят тези различия, хората трябва да бъдат изложени на по-широк спектър от гледни точки, което помага да се развие емпатия и да се намали поляризацията, казват учените.