Едно вековно откритие може да изиграе огромна роля за връщането на изчезналия тасманийски тигър към живот.

Изследователите от музея в Мелбърн не могат да повярват на късмета си, когато по време на опитите си да върнат тилакина, по-известен като тасманийски тигър, намират отговора в задната част на шкаф.


Какво представлява тасманийският тигър?

Може би вече сте чували за тасманийския тигър, въпреки че за последен път е видян в плен през 1936 г. и е обявен за изчезнал през 1986 г., след като не е наблюдаван в продължение на 50 години.

С вид на куче, но с ивици, наподобяващи тигрови, в долната част на гърба, животното е единственият австралийски торбест хищник, който някога е живял на целия континент, но преди около 3000 години се е ограничил до Тасмания.

Кой стои зад проекта за връщането им към живот?

Научният проект за връщане на тилацина се ръководи от американската биотехнологична компания Colossal, която се стреми да използва техники за генно инженерство, за да върне изчезналите видове вълнест мамут и додо.

Компанията, собственост на технологичния и софтуерен предприемач Бен Лам, е набрала 235 млн. долара (180,7 млн. паунда) и финансира изследвания в 13 лаборатории по целия свят.

Значението на откритието

В стремежа на Colossal да върне животното в дивата природа изследователи от музея в Мелбърн откриват в кофа шокиращо добре запазена глава на изчезнал тасманийски тигър.

Професор Андрю Паск, ръководител на изследванията за интегрирано генетично възстановяване на тилакина в Университета на Мелбърн, заяви: „Това беше буквално глава в кофа с етанол в задната част на шкаф, която просто е била захвърлена там с отстранена кожа и е престояла там около 110 години.“

„Беше доста гнило, напълно ужасна гледка. Хората бяха отрязали големи парчета от него“, обяснява той.

Най-важното в откритието е, че то съдържа материали, които учените са смятали за изчезнали завинаги, като например молекули РНК, които биха били от решаващо значение за възстановяването на генома на торбестите животни.

Паск твърди, че: „Това беше чудото, което се случи с този екземпляр.

„Това ме разтърси.“

Науката за връщането на тилакина

Една година по-късно професорът признава, че е напреднал в работата на учените в Австралия и САЩ, като разкрива: „По-далеч сме, отколкото си мислех, че ще бъдем, и завършихме много неща, които смятахме за много трудни, а други казваха, че са невъзможни.“

Твърди се, че меката тъкан е съдържала запазени дълги последователности от ДНК - генетичната структура на всяко живо същество, както и РНК - която е много по-малко стабилна от първата и варира в различните видове тъкани.

Но и в нея имало активни гени, необходими за функционирането на определена тъкан.

Така че от това откритие била получена информация, свързана с очите, носа, езика и други материали на лицето на животното, и била нарисувана картина на това, което тилацинът е можел да вкуси, помирише и види.

Паск твърди, че това е първият анотиран геном на изчезнало животно: „Той ни помага да докажем, че това, което връщаме, е наистина тилацин, а не някакво хибридно животно.“