Чрез изследване на еднояйчни и двуяйчни близнаци в ново проучване учените се опитаха да идентифицират генетичната основа на интелигентността и рационалността. Участниците се подложиха на тестове, измерващи общи когнитивни способности като речников запас и числени разсъждения, както и рационално вземане на решения. Последното беше оценено с помощта на теста за когнитивно разсъждение, което е задача, която често предизвиква интуитивни, но неправилни отговори, принуждавайки хората да се ангажират с по-задълбочено аналитично мислене.
Резултатите от изследването показват, че както интелигентността, така и рационалното вземане на решения са до голяма степен зависими от генетични фактори, пише PsyPost. Професор Тимъти Бейтс от университета в Единбург изследва връзката, като анализира данни от проучването на тийнейджърските близнаци в Бризбейн. Трябва да се отбележи, че проучването не открива отделен фактор, отчитащ рационалното мислене извън общата интелигентност. Това означава, че когнитивните способности, които са в основата на речника и способността за решаване на пъзели, също са в основата на рационалното вземане на решения. Всъщност склонността да се правят логични избори е тясно свързана с общите когнитивни способности на човека.
Тези открития оспорват идеята, че рационалността е отделен набор от умения и предполагат, че ирационалните решения могат да отразяват ниски нива на обща интелигентност. Това мнение е в съответствие с идеята, че способността да се отменят интуитивните, но неправилни отговори изисква значителни когнитивни ресурси.
Въпреки че методологията на изследването укрепва неговите констатации, тя също така признава своите ограничения. Използваната мярка за рационално мислене може да не обхваща всички аспекти на вземането на решения в реалния живот. Бъдещите изследвания биха могли да разширят тези констатации, като проучат как интелигентността и рационалността си взаимодействат между културите и на различни етапи на развитие.
Важен аспект от това изследване, публикувано в списанието Intelligence, са неговите потенциални последици за разбирането на човешкото поведение. Ако рационалното мислене наистина е аспект на общата интелигентност, тогава подобряването на когнитивните способности може да доведе до по-логично вземане на решения в ежедневието.
В крайна сметка това изследване преодолява пропастта между интелигентност и рационалност, което предполага, че способността ни да вземаме логични решения е дълбоко вкоренена в общите ни когнитивни способности.
