Голямо дългосрочно проучване в Швеция установи връзка между по-високата консумация на пълномаслено сирене и сметана и по-нисък риск от деменция при хора в средна и напреднала възраст. Резултатите са интригуващи, но учените подчертават, че към тях трябва да се подхожда с внимание.

Изследването, цитирано от Science Alert, обхваща 27 670 участници, проследявани в продължение на 25 години. През този период 3208 души развиват деменция, което позволява на учените да анализират дългосрочните ефекти на хранителните навици върху мозъчното здраве.

Какво показват данните?

Сред хората без генетична предразположеност към болестта на Алцхаймер, консумацията на над 50 грама пълномаслено сирене дневно е свързана с 13–17% по-нисък риск от развитие на заболяването. При хората с генетичен риск подобен защитен ефект не е наблюдаван.

Още по-интересно е, че приемът на над 20 грама течна сметана дневно е асоцииран с 16–24% по-нисък общ риск от деменция. За разлика от това, обезмасленото и нискомасленото мляко, както и нискомаслената сметана, не показват връзка с подобрено когнитивно здраве.

В противоречие с официалните препоръки

Откритията предизвикват дебат, тъй като здравните власти традиционно препоръчват нискомаслени млечни продукти с цел намаляване на сърдечно-съдовия риск. Това е важно, защото деменцията и сърдечните заболявания споделят общи рискови фактори, сред които:

високо кръвно налягане
диабет
затлъстяване

Интересното е, че комбинирането на тези данни с предишни изследвания показва, че сиренето може да е свързано и с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания, а пълномаслените млечни продукти не задължително повишават този риск.

Защо резултатите се различават по света?

Проучвания в азиатски страни по-често отчитат положителен ефект на млечните продукти върху мозъка, докато много европейски изследвания не намират такава връзка. Според проф. Еф Хугерворст от Университета в Лъфбъро една от причините може да е по-ниската средна консумация на млечни продукти в Азия, което означава, че умереният прием има различен ефект от високия.

Важни ограничения

Учените предупреждават, че изследването има своите слабости:

хранителните данни са самооценени от участниците;
ранните промени в паметта могат да повлияят както на хранителните навици, така и на точността на спомените.

За да минимизират тези ефекти, изследователите изключват хора с вече диагностицирана деменция и повтарят анализа, като премахват участниците, развили заболяването в първите 10 години. Резултатите остават сходни.

Изводът? Според учените не една отделна храна, а цялостният хранителен режим е ключът към по-добро мозъчно здраве. Пълномасленото сирене и сметаната може да имат защитен ефект, но те не са „вълшебно решение“, а част от по-широката картина на балансираното хранене.