Години наред учените вярваха, че първите ни спомени са изчезнали, защото мозъкът не е бил достатъчно развит, за да ги съхранява. Но новаторските изследвания на Йейл показват друго.

Учените са открили, че бебетата могат да кодират и извикват спомени, дори ако нямат достъп до тази информация по-късно в живота. Откритието оспорва такава утвърдена концепция като „инфантилна амнезия“.

Изследователите са открили, че когато хипокампусът на бебетата е по-активен, те са по-склонни да запомнят това, което виждат. Откритието опровергава концепцията за „детска амнезия“ и повдига въпроса дали спомените ни от детството може да са скрити дълбоко в мозъка ни, съобщава SciTechDaily.

Хората научават невероятно много в ранните си години, но с напредване на възрастта става все по-трудно да си спомним конкретни събития от детството. Преди това се смяташе, че хипокампусът, който отговаря за паметта в мозъка, се развива в ранна възраст и не е в състояние да съхранява информация в ранна детска възраст. Но учени от Йейлския университет се усъмниха в това.

Те показаха на бебетата нови изображения и след това тестваха реакциите им. Така учените установиха, че когато хипокампусът на бебето е в по-активно състояние, когато гледа снимка, детето е по-вероятно да го разпознае по-късно.

Тези открития предполагат, че спомените могат да бъдат кодирани в мозъка още в ранна детска възраст. След това учените ще открият какво се случва с тези ранни спомени с течение на времето.

„Страхотното при тези типове спомени, които ние наричаме епизодични спомени, е, че можете да ги опишете на другите, но това няма значение, когато имате работа с бебета преди речта“, казва авторът на изследването Ник Турк-Браун, професор по психология във Факултета по изкуства и науки на Йейл.

В експеримента учените показаха на бебета на възраст от 4 месеца до 2 години снимки на ново лице, предмет или сцена. След като бебетата видяха няколко други изображения, изследователите им показаха видяното преди това изображение редом с новото.

„Когато бебетата видят нещо за първи път, логично е да се очаква, че те ще гледат снимка по-дълго, когато я видят втори път. Така че в тази задача, ако бебето гледа повече виждана преди картина, отколкото нова снимка до нея, това може да се тълкува, че бебето я разпознава като позната“, казва Търк-Браун.

Използвайки fMRI, изследователите оцениха дали хипокампалната активност е свързана със силата на спомените на бебето. Те откриха, че колкото по-висока е активността в хипокампуса, когато бебето гледа ново изображение, толкова по-дълго го гледа, когато се появи отново по-късно.

Тези резултати са верни за цялата извадка от 26 бебета, но са най-силни сред тези на възраст над 12 месеца (половината от групата на извадката). Този възрастов ефект води до по-пълна теория за това как хипокампусът се развива, за да поддържа ученето и паметта.