Стареенето често се възприема като неизбежен биологичен процес, но еволюцията показва, че различните животински видове остаряват по съвсем различен начин. Докато едни бързо губят жизненост след достигане на зряла възраст, други запазват доброто си здраве и активност в продължение на години, дори десетилетия. Именно това различие е сред най-интересните въпроси пред учените, които търсят причините за здравословното стареене.

В центъра на ново изследване попада един необичаен вид - златистата бодлива мишка. Този дребен гризач, който обитава скалистите пустини на Близкия изток, живее значително по-дълго от повечето мишки и успява да запази физическите, умствените и имунните си способности почти до края на живота си.

Проучване, публикувано в списание Science Advances, екип от учени от Медицинския факултет на Йейл разкрива биологичните механизми зад тази впечатляваща устойчивост. Според изследователите животното е развило естествени механизми, които ограничават свързаните с възрастта възпалителни процеси и съхраняват функциите на жизненоважни органи. Според учените тези открития могат да помогнат за разработването на бъдещи терапии, насочени към по-здравословно стареене при хората.

„Дивите мишки обикновено живеят около девет месеца. Но някои златисти бодливи мишки оцеляват в пустинята до пет години“, обяснява проф. Вишва Дийп Диксит от Йейлския университет. По думите му, за да достигнат такава възраст в естествената си среда, животните трябва успешно да намират храна и да избягват хищници.

Заедно със свои колеги от университета в Тел Авив учените сравнили млади и възрастни златисти бодливи мишки с близкородствени видове. Анализът разкрил няколко особености, които вероятно обясняват изключителното им дълголетие.

Една от тях вече била известна - способността им да възстановяват кожата си без образуване на белези. Новото проучване показва, че тази регенеративна способност не отслабва с напредването на възрастта.

Друга впечатляваща особеност е свързана с тимуса - жлезата, която произвежда важни клетки на имунната система. При повечето гръбначни животни тя започва да се свива сравнително рано, но при златистите бодливи мишки остава почти непроменена дори в дълбока старост.

„Стареенето на тимуса всъщност предшества стареенето на останалите органи. При тези мишки обаче той остава структурно и функционално непокътнат, което вероятно им осигурява по-силна имунна система в напреднала възраст“, посочва Диксит.

Изследователите установили още, че възрастните животни не показват обичайния спад в паметта и способността за учене, характерен за повечето остаряващи бозайници.

„Това са едни от най-важните функции, които обикновено отслабват с възрастта. Разбирането как този вид успява да ги съхрани може да се окаже изключително важно“, допълва ученият.

Ключов протеин поддържа възпалението под контрол

С напредването на възрастта в организма постепенно се засилват хроничните възпалителни процеси, особено в мастната тъкан. Именно там учените открили повишена активност на ген, който произвежда протеин, наречен клъстерин.

Клъстеринът подпомага изчистването на неправилно сгънати протеини от организма и вече е свързван с по-ниско невровъзпаление при болестта на Алцхаймер, както и с по-дълъг живот при различни бозайници, включително хора.

За да проверят ролята му, учените приложили клъстерин на лабораторни мишки. Те показали по-малък спад в двигателната активност, по-добро състояние на органите и по-ниски нива на възпаление в сравнение с нетретираните животни. Подобен ефект бил наблюдаван и при човешки бели кръвни клетки.

„Смятаме, че клъстеринът е един от ключовите фактори, които помагат на тези мишки да се противопоставят на свързаните с възрастта промени. Това е само началото на една много по-голяма история“, казва водещият автор Хи Хун Ким.

Защо този вид живее толкова дълго

Според учените здравословното стареене рядко се превръща в еволюционно предимство, защото дивите животни обикновено загиват от хищници, болести или недостиг на храна, преди да достигнат дълбока старост.

Златистите бодливи мишки обаче имат редица особености, които увеличават шансовете им за оцеляване. Те са активни през деня, което намалява риска от срещи с нощни хищници, могат да издържат дълго без храна и понасят различни токсини. Малките им се раждат по-развити в сравнение с други видове мишки, а няколко женски често се грижат съвместно за поколението.

„Те разполагат с много механизми, които им помагат да избегнат преждевременната смърт. Именно затова естественият подбор вероятно е успял да запази тези полезни характеристики на здравословното стареене през поколенията“, обяснява Диксит.

Според учените при този вид съществуват метаболитни механизми, които могат да бъдат запазени и при други бозайници, включително хората, но по различни причини да не са активни. В бъдеще протеини като клъстерина биха могли да помогнат за повторното им активиране.

„Смятаме, че това може да бъде една от първите стъпки към разработването на нови лекарства, които да подпомогнат по-здравословното стареене и дълголетието при хората“, заключава Диксит.

Гризачите стават все по-устойчиви на отрови - задава ли се нова пандемия?

Превод: GlasNews.bg / Снимка: Shutterstock