В ново проучване учените потвърдиха така наречената „пиянска“ хипотеза, откривайки връзка между алкохола и сложните общества. Данни от различни култури показват, че алкохолът е бил много повече от просто средство за релаксация в древността.
 
Известно е, че размерът и сложността на човешките общества са се увеличили драстично по време на холоцена. Изследователите са идентифицирали редица фактори, които може да са допринесли за този скок, включително склонността ни към алкохолни напитки. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Humanities and Social Sciences Communications.

Оттук произлиза и така наречената „пиянска“ хипотеза, която твърди, че консумацията на алкохол е допринесла за появата на сложни общества, защото укрепва социалните връзки, подобрява сътрудничеството и увеличава човешката креативност.

В политическата сфера, по време на празненства, алкохолът е бил добро средство за създаване на съюзи, мобилизиране на работната сила и укрепване на властта и авторитета.

„В тази статия тестваме тази хипотеза в глобална извадка от 186 предимно неиндустриални общества, специално създаден набор от данни за упойващи вещества и методи за причинно-следствени изводи“, пишат авторите на изследването.

Те откриха връзка между наличието на местни алкохолни напитки и по-високите нива на политическа сложност, измерени по отношение на броя на административните нива.

„Нашите резултати подкрепят идеята, че социалните ползи от традиционните алкохолни напитки на обществено ниво може да надвишават вредните ефекти на алкохола върху здравето. Алкохолът може да е допринесъл за еволюцията на човешките общества“, добавят учените.

През по-голямата част от историята си хората са предпочитали да живеят в малки групи. Например, средният размер на групите за събиране на храна през плейстоцена е бил не повече от хиляда души. В същото време повечето съвременни хора живеят в сложни индустриални общества, които наброяват милиарди хора.

Кои са били основните движещи сили зад този преход по време на холоцена, преди около 12 000 години?

Повечето учени отдават това на прехода към земеделие, военни технологии и религия. Но има и други обяснения.

Професорът по философия от Университета на Британска Колумбия Едуард Слингерланд разработи своята „пиянска“ хипотеза, която твърди, че ползите от пиенето на алкохол далеч надвишават многобройните му вредни последици за здравето, репродуктивната и социалната сфера.

Слингерланд твърди, че алкохолната интоксикация улеснява живота в необичайна екологична ниша, към която хората са се адаптирали – ниша, която изисква култура, за да процъфтява и оцелява.

Хората във всички общества, дори и нискотехнологичните, зависят от културните технологии и иновации. Но решаването на подобни проблеми далеч надхвърля възможностите на отделния човек. Те изискват „колективен мозък“ и културно предаване, което е невъзможно за широк кръг от хора.

Тук е мястото, където алкохолът влиза в действие. Тъй като опиянението прави хората по-спокойни, то може да подобри нестандартното мислене, дори да доведе до творчески пробиви. В същото време алкохолът прави хората по-социални, отворени за сътрудничество и учене.

Някои учени също твърдят, че именно жаждата за алкохол, а не за храна, е подтикнала ловците-събирачи да се заемат със земеделие, да се установят и да живеят на големи групи.

В по-простите общества алкохолът може да е служил като важен инструмент за постигане на лидерство. В йерархичните общества централизираното производство на алкохол може да е спомогнало за поддържането и укрепването на съществуващите структури на власт.