Учени разгледаха как смъртта влияе върху човешкия мозък и това, което откриха, е доста изумително.
Идеята, че мозъкът просто спира да функционира, когато умираме, е много далеч от истината, според изследване от 2022 г., публикувано в Frontiers in Aging Neuroscience.
Група невролози от Университета в Тарту, Естония, извършили задълбочено проучване върху мозъка на пациент, който страдал от епилепсия.
Д-р Раул Висенте и екипът му първоначално използвали непрекъсната електроенцефалография (ЕЕГ), за да лекуват пациента и да се опитат да засекат пристъпите преди да се случат.
Въпреки това, под наблюдение, пациентът за съжаление получил инфаркт и починал.
След трагичния инцидент, учените успели да наблюдават умиращ мозък, вероятно за първи път в историята.
„Измерихме 900 секунди мозъчна активност около момента на смъртта и се фокусирахме конкретно върху това, което се случва през 30-те секунди преди и след спирането на сърцето,“ обяснява д-р Аджмал Земмар, неврохирург от Университета на Луисвил, САЩ, който организира изследването.
„Малко преди и след спирането на сърцето наблюдавахме промени в специфична лента на невронни осцилации, известна като гама осцилации, както и в други осцилации като делта, тета, алфа и бета.“
Учените успели да потвърдят, че ритмичните мозъчни вълнови модели в момента на смъртта са подобни на тези, които се появяват при сънуване, възстановяване на спомени и медитация.
Това може да обясни защо хората често изпитват ярки спомени за живота си по време на близки до смъртта преживявания.
Популярният израз - „животът преминава пред очите ти“ може би съдържа известна истина.
Съществуват различни видове мозъчни осцилации (мозъчни вълни), които се дефинират като модели на ритмична мозъчна активност, наблюдавани в мозъка на живите хора.
Гама осцилациите, например, се наблюдават при концентрация, сънуване, както и при обработка и възстановяване на паметта и информацията.
„Чрез генериране на осцилации, свързани с възстановяването на спомени, мозъкът може да извършва последно възпроизвеждане на важни събития от живота точно преди да умрем, подобно на тези, които се съобщават при близки до смъртта преживявания,“ добавя д-р Земмар.
„Тези открития предизвикват нашето разбиране за това кога точно свършва животът и пораждат важни последващи въпроси, като тези, свързани с времето за даряване на органи.
„Едно нещо, което може би ще научим от това изследване, е, че въпреки че нашите близки са със затворени очи и готови да ни напуснат, техните мозъци вероятно възпроизвеждат някои от най-прекрасните моменти, които са преживели през живота си,“ допълни още той.
Превод: GlasNews.bg
