Нови доказателства подсказват, че тъмната енергия може би еволюира, което кара някои космолози да предположат, че нашата Вселена ще се срине в „Голям срив“ по-рано от очакваното.
През последната година, масивни изследвания на галактики, проведени както от Dark Energy Survey (DES), така и от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), разкриха, че тъмната енергия - мистериозната сила, която ускорява разширяването на Вселената - може би се променя с времето. Ако това наблюдение е валидно, то би било резултат, променящ парадигмата, защото би означавало, че нашият най-прост модел на тъмната енергия, наречен космологична константа, е грешен.
С този нов резултат има много място за теоретично изследване на възможни обяснения и радикално нови теории за космоса. Една от тях, представена в статия през юни, но все още нерецензирана, предлага сложен модел за тъмната енергия, който позволява изненадващо поведение.
В този модел има два компонента, които допринасят за тъмната енергия. Единият е аксион, хипотетична ултралека частица, която почти никога не взаимодейства с материята. Тези частици биха погълнали цялата Вселена, а средната им енергия би движела настоящия период на ускорено разширяване.
В този модел обаче има и друг компонент: космологичната константа. Това е просто число в общата теория на относителността на Айнщайн, което може да обясни и тъмната енергия. В този модел обаче космологичната константа има по-ниска стойност, тъй като част от ускореното разширение може да се отдаде на аксионите.
Всъщност, изследователите, стоящи зад новото проучване, са установили, че най-добрият начин за съпоставяне на данните от DES и DESI е аксионите да работят в тандем с отрицателна космологична константа. Това би означавало, че се намираме във временен период на ускорено разширяване, движено до голяма степен от аксионното поле. Но с течение на времето аксионите ще се разредят и ще загубят силата си, което ще позволи на отрицателната космологична константа да поеме контрол, предполагат авторите.
Отрицателната космологична константа би имала точно обратното действие на положителната: тя би забавила скоростта на разширяване на Вселената, вместо да я ускори. Това би означавало, че в някакъв момент в бъдеще разширяването на Космоса ще се забави, ще спре и ще започне да се обръща - започвайки нова фаза на „Голямото схващане“.
Краят на този процес би бил огледален образ на Големия взрив: галактиките биха се слели и Вселената би станала по-малка, по-гореща и по-плътна, като в крайна сметка ще срещне своя край в нова сингулярност.
Теоретиците прогнозират, че началото на края ще бъде след около 10 милиарда години - по-малко от настоящата възраст на Вселената. След това Космосът ще прекара още 10 милиарда години в колапс, като Вселената ще достигне крайното си състояние на сингулярност след общ живот от малко над 33 милиарда години.
Въпреки че този модел би означавал, че Вселената не е съвсем в средния си етап на живот, тя е доста над половината път до максималния си размер.
Но тази идея е дълбоко хипотетична. Резултатите от DES и DESI са предварителни открития и може да не издържат по-нататъшно проучване. И дори да открием, че космологичната константа липсва, това не прави този модел правилен. Просто ще трябва да изчакаме и да видим.
