Нов триизмерен модел на подземните слоеве под Мраморно море разкрива как различията в здравината на скалите могат да отключат бъдещи силни земетресения по Северноанадолския разлом. Изследването дава по-ясна картина за структурата на една от най-рисковите сеизмични зони в света — района край Истанбул.

Според учените резултатите помагат да се разбере по-добре механиката на разломите и могат да подобрят оценките за земетръсния риск, пише SciTechDaily. Турция е разположена на пресечната точка на няколко големи тектонични плочи — Евразийската, Африканската, Арабската и Анадолската — което прави региона изключително активен в сеизмично отношение.

Исторически данни показват, че разрушителните трусове често се „подреждат“ по протежение на Северноанадолския разлом. Един от най-тежките е този в Ерзинджан през 1939 г., при който загиват над 30 000 души. Днес много експерти смятат, че именно участъкът под Мраморно море е най-вероятният кандидат за следващо голямо земетресение, тъй като там не е регистриран силен трус от повече от два века — знак за възможно натрупано напрежение.

Екип, ръководен от д-р Ясуо Огава от Токийския институт по наука, е създал първия цялостен 3D модел на подземната структура в тази зона. За целта са използвани магнитотелурични измервания от над 20 станции, които позволяват да се „сканира“ електрическото съпротивление на скалите на дълбочина десетки километри под морското дъно.

Моделът показва сложна мозайка от зони с високо и ниско електрическо съпротивление. По-ниското съпротивление обикновено е свързано с наличие на течности и по-слаби скали, докато високото — с по-плътни и здрави структури. Именно границите между тези различни зони могат да се окажат критични точки, откъдето да започнат бъдещи големи земетресения.

Учените подчертават, че моделът не предсказва точна дата за трус, но значително подобрява разбирането къде и защо напрежението в земната кора може да се освободи най-опасно.