Астрономите са получили първите данни за вътрешната област около бяло джудже, което подобно на вампир се храни със своя спътник.

Използвайки космическия телескоп IXPE, учените са провели подробно проучване на досега недостъпна високоенергийна област около бяло джудже. Тези така наречени мъртви звезди се образуват след смъртта на звезди, подобни на Слънцето. Астрономите са провели задълбочено проучване на бялото джудже в системата EX Hydrae, разположена на 200 светлинни години от Земята. Проучването е публикувано в The Astrophysical Journal, съобщава Space.

Звездната система EX Hydrae принадлежи към класа на междинните полярни звезди. Системата се състои от бяло джудже и неговата звезда-спътник, от която бялото джудже поглъща материя. 

Учените за първи път откриха огромен поток от гореща звездна материя, простираща се от звезда-домакин към бяло джудже. Размерът на този поток се оценява на 3200 км. Звездата-спътник е в много близка орбита около бялото джудже, като завършва пълна орбита само за 98 минути. Материята от звездата-спътник пада върху повърхността на бялото джудже. Според учените потокът от звездна материя е приблизително наполовина по-малък от размера на самото бяло джудже и много по-голям от прогнозираното преди това.

Астрономи са открили, че интензивно рентгеново лъчение се отразява от повърхността на бяло джудже, разсейвайки се в космоса в много по-голяма степен от очакваното. Фактът обаче, че рентгеновото лъчение от потока на близка звезда се отразява от бяло джудже, никога преди не е бил наблюдаван, въпреки че на теория би трябвало да е така.

Междинните полярни звезди получават името си от различната сила на магнитните полета на белите джуджета. Когато магнитното поле е особено силно, тези мъртви звезди привличат материя от своите спътници, която след това се насочва към полюсите на белите джуджета. Когато обаче магнитните полета на белите джуджета са слаби, материалът, откъснат от съседната им звезда, образува акреционни дискове около белите джуджета. От тези дискове открадната звездна материя постепенно се насочва към повърхностите на белите джуджета.

Ситуацията е по-сложна за белите джуджета с умерени магнитни полета. Астрономите прогнозират, че в такива системи все пак ще се образува акреционен диск, но той ще бъде привлечен от полюсите на белите джуджета. Магнитните полета в тези системи след това ще повдигнат този материал, създавайки фонтан от звезден материал, който ще падне върху магнитните полюси на белите джуджета със скорост от милиони километри в час.

Астрономите прогнозираха, че падащият поток от материал ще се сблъска с все още падащия материал, повдигнат преди това от магнитни полета, създавайки колони от турбулентен газ, чиито температури могат да достигнат милиони градуси по Целзий, освобождавайки рентгенови лъчи.

Астрономите успяха да потвърдят всички тези прогнози, предоставяйки ценна информация за физиката на взаимодействията между белите джуджета и техните звезди-домакини.