Главовите въшки, бълхите и тениите са били спътници на човечеството през цялата ни еволюционна история. И все пак, най-големият паразит на съвременната епоха не е кръвосмучещо безгръбначно. Той е елегантен, със стъклена фасада и пристрастяващ по дизайн. Негов гостоприемник? Всеки човек на Земята с Wi-Fi сигнал.

В скорошна статия, публикувана в Australasian Journal of Philosophy, Рейчъл Л. Браун от Австралийския национален университет и Роб Брукс от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни твърдят, че смартфоните проявяват паразитно поведение. Правейки паралели с еволюционната биология, те предполагат, че смартфоните, подобно на традиционните паразити, се възползват от своите гостоприемници – нас – без да предлагат нищо в замяна. Това съобщава The Conversation.

Първоначално смартфоните са били инструменти за човешко овластяване, подпомагащи комуникацията, навигацията и извличането на информация. С течение на времето обаче тази връзка се е променила. Приложенията сега са внимателно проектирани, за да привлекат и задържат вниманието на потребителите, често в ущърб на нашето благополучие. Функции като безкрайно превъртане и персонализирани известия са предназначени не за удобство на потребителя, а за максимално ангажиране, което често води до компулсивна употреба.

Проучвания показват, че прекомерната употреба на смартфони е свързана с нарушения на съня, тревожност и разстройства на настроението. Учените казват, че хората, които страдат от пристрастяване към смартфони, са значително по-склонни да изпитват лошо качество на съня в сравнение с тези, които нямат такава зависимост. Освен това, постоянният поток от известия и напрежението, свързани с необходимостта постоянно да се поддържа връзка, могат да разрушат взаимоотношенията в реалния живот и да намалят цялостното удовлетворение от живота.

Признавайки широко разпространеното въздействие на смартфоните, някои правителства предприемат действия. Например, Австралия въведе законодателство, забраняващо на лица под 16 години достъп до определени платформи на социални медии, в опит да защити младите потребители от потенциалните вреди, свързани с прекомерното време пред екрана. Ходът подчертава нарастващото осъзнаване на необходимостта от регулиране на дигиталната среда за защита на психичното здраве и благополучие.

Вдъхновена от природата, концепцията за „контрол“ на взаимноизгодните взаимоотношения предлага потенциално решение, казват авторите. В екосистемите някои видове поддържат баланс, като наказват онези, които експлоатират тези взаимоотношения. Пренасяйки това в дигиталната сфера, потребителите и регулаторите могат да предприемат действия за ограничаване на експлоататорските практики от страна на технологичните компании.

Това може да включва насърчаване на прозрачността при разработването на приложения, въвеждане на по-строги закони за поверителност на данните и насърчаване на разработването на технологии, които дават приоритет на благосъстоянието на потребителите пред показателите за ангажираност.

Докато обществото се бори с последствията от симбиотичната ни връзка с технологиите, е изключително важно да разберем кога един инструмент се превръща в клетка, предупреждават учените. Като разбираме динамиката на случващото се и се застъпваме за отговорно проектиране и употреба, можем да се стремим да трансформираме взаимодействията си със смартфоните от паразитна зависимост обратно във взаимноизгодно партньорство, казват те.

Превод: GlasNews.bg / Снимка: Freepik