Търсенето на извънземен живот съчетава множество научни дисциплини в стремежа ни да определим дали сме сами във Вселената. Потенциалният извънземен живот може да бъде много различен от този, който съществува на Земята. Но откритията на потенциално обитаеми планети, както и същества на Земята, които живеят в екстремни условия, показват, че животът все още може да е често срещан във Вселената и че не сме сами. Учените предлагат да се търсят специфични екосистеми, а не конкретни форми на извънземен живот.

Изследването е публикувано в списанието Nature Communications.

Учените ще продължат да търсят потенциален извънземен живот на други планети, за да разберат дали сме сами във Вселената. Учените търсят биосигнатури в планетарни атмосфери, изучават потенциално обитаеми светове в Слънчевата система и търсят изкуствени сигнали, които биха могли да показват съществуването на интелигентни извънземни, пише Universe Today.

Авторите на изследването смятат, че извънземният живот може да използва биохимия, която е много различна от земните системи, базирани на въглерод. Въпреки че извънземен живот все още не е открит, откритията на потенциално обитаеми светове и организми, известни като екстремофили, които виреят в най-суровите условия на Земята, предполагат, че животът може да е широко разпространен във Вселената.

Ако животът на други планети може да бъде толкова различен от живота на Земята, ще бъде трудно да разберем какви признаци на живот да търсим. Авторите на изследването предлагат фокусиране върху екосистемите, а не върху конкретни форми на живот. Чрез моделиране на начина, по който организмите се конкурират за ресурси и взаимодействат екологично, може да е възможно да се идентифицират универсални биосигнатури.

Един аспект, който се признава за универсална характеристика на живота, е консумацията и трансформацията на енергия. Докато учените преди това са предлагали идентифициране на живота чрез химически дисбаланси или модели на енергиен поток, няма конкретни критерии за разграничаване на биологичните от небиологичните процеси.

Учените съчетаха енергийната гледна точка с ключовото наблюдение, че формите на живот почти никога не съществуват изолирано, а се развиват в конкурентни екосистеми с екологични взаимодействия. Формирането на екосистеми изглежда почти толкова фундаментално за живота, колкото и самата еволюция, казват изследователите.

Но намирането на тези универсални признаци на живот има своите трудности. Въпреки че използването на енергия е обичайно за целия живот, разграничаването между биологични и небиологични процеси остава предизвикателство с настоящата технология. Ето защо учените предлагат нов метод: търсене на пространствена стратификация на химически вещества, организирани по тяхното енергийно съдържание. Тази стратификация възниква естествено от две универсални характеристики на живота: самовъзпроизвеждане и конкуренция между видовете.

Заедно тези характеристики създават модели, при които високоенергийните ресурси се изчерпват по-бързо и различните организми се разделят пространствено. За разлика от традиционните биосигнатури, които са свързани със специфични земни метаболитни процеси, този модел възниква от конкуренцията на екосистемите, независимо от включената биохимия.

Въпреки че небиологичните процеси могат да създадат слоести структури, те обикновено не са организирани по енергийно съдържание. Но основното ограничение е практическото прилагане, тъй като такива модели може да са трудни за откриване с помощта на настоящите технологии, особено дистанционното наблюдение. Пътуването до далечни светове в други звездни системи е извън нашите възможности, така че трябва да разчитаме на техники за дистанционно наблюдение.