Ново проучване опроверга широко разпространеното схващане, че ниските температури забавят химичните реакции. Това откритие помага да се обясни и защо арктическите реки стават оранжеви.
 
Учени са открили, че именно ледът освобождава желязо от минералите по-добре, отколкото течната вода, пише New Atlas.

През последните години арктическите реки редовно стават оранжеви поради топенето на вечната замръзналост в резултат на глобалното затопляне. Известно е, че този оранжев оттенък се причинява от високи концентрации на желязо, което се излужва във водата от минерални находища.

Големите количества желязо във водата създават липса на кислород в реките, а киселинността им става много по-висока, което се отразява негативно на дивата природа.

Доскоро учените смятаха, че когато богатите на желязо минерали са затворени в лед, желязото в тях остава на мястото си. Ново проучване на изследователи от шведския университет Умео обаче предполага, че ледът всъщност е по-ефективен при освобождаването на желязо, отколкото при топенето на вечната замръзналост.

Данните показват, че ледът при -10°C освобождава повече желязо от минерални находища, отколкото течната вода при 4°C.

„Може да изглежда нелогично, но ледът не е просто замръзнал блок. Замръзването създава микроскопични джобове с течна вода между ледените кристали. Те действат като химични реактори, където съединенията се концентрират и стават изключително киселинни. Това означава, че могат да реагират с железни минерали дори при температури до минус 30 градуса по Целзий“, казва съавторът на изследването Жан-Франсоа Боали.

Изследователите са изследвали минерала гьотит, в който железен оксид е смесен с почва и седименти. По време на експеримента те са открили не само, че замръзналата вода освобождава желязо по-добре, но и че многократните цикли на замръзване и размразяване освобождават желязото най-ефективно. Те също така са установили, че прясната и леко солениста вода ускорява процеса, докато морската вода го инхибира.

„Със затоплянето на климата циклите на замръзване и размразяване стават по-чести. Всеки цикъл освобождава желязо от почвите и вечната замръзналост във водата. Това може да повлияе на качеството на водата и водните екосистеми на големи площи“, отбелязва водещият автор на изследването Анджело Пио Себаали.

В своето проучване учените са изследвали емисиите на желязо в киселинни среди, като например в близост до мини. Те планират да проучат допълнително ефекта на леда върху разтварянето на желязо в други среди. Това би могло да помогне на еколозите да се борят с въздействието на оранжевите реки върху дивата природа.