Ново проучване, публикувано в списание Science, показва, че мозъкът използва три различни набора неврони, за да съхранява един спомен, подобно на компютърна система с вградено резервиране. Това откритие може един ден да помогне за облекчаване на болезнените спомени при хора, които са преживели травматично събитие. Освен това може да помогне на хората да получат достъп до изгубени спомени.

Учените са изследвали мозъците на мишки и са успели да наблюдават какво се случва, когато се формира нова памет, пише New Atlas. Въпреки че изследването е проведено върху мишки, части от техния мозък се използват като аналогия на човешкия мозък, тъй като 75% от различните клетки в мозъците на гризачи и хора са еднакви. Благодарение на нови изследвания учените успяха да разгледат по-задълбочено как се формират и използват спомените.

Авторите откриват, че мозъците на мишките активират три различни групи неврони, когато съхраняват спомени. Ранните неврони възникват първи в плода, късните неврони възникват в последния етап от еволюцията на плода, но между тях възникват средни неврони, които се образуват между ранните и късните.

Проучването установи, че когато нова памет се съхранява в ранните неврони, първоначално е трудно да се възстанови, но става по-силна с течение на времето.

Копието на паметта, което се съхранява в по-късните неврони, първоначално е много силно, но с течение на времето става недостъпно за мозъка. В средните неврони копието на паметта показва по-висока степен на стабилност, отколкото в която и да е от другите групи неврони.

Според учените мозъкът е изправен пред някои проблеми, свързани с паметта. От една страна, той трябва да помни какво се е случило в миналото, за да осмисли света, в който живеем. От друга страна, мозъкът трябва да се адаптира към промените, които се случват около него, и спомените трябва да направят това. Това позволява на човек да направи правилния избор по отношение на бъдещето си.

Учените вярват, че тяхното изследване може да помогне за лечението на хора, които са претърпели травматично събитие. Авторите вярват, че спомените могат да бъдат променени.

Например, ако паметта е свежа, което означава, че късните неврони са активирани, тя може да бъде променена, преди да бъде създадено копие за средните и ранните неврони за съхраняване на информацията.

Но след като късните неврони се активират и паметта се съхранява там, става по-трудно да се промени. По същество, колкото по-дълго един спомен се съхранява в мозъка, толкова по-трудно е да се промени.

Учените казват, че колко динамично се съхраняват спомените в мозъка е доказателство за пластичността на мозъка, която е в основата на огромния капацитет на паметта.

Разбирането на пластичността на мозъка може един ден да ни помогне да разберем как да помогнем на хората да получат достъп до спомени, които са смятали за изгубени завинаги, или да потиснат болезнените спомени, казват учените.