Трима учени — Мери Е. Брънков, Фред Рамсдел и д-р Шимон Сакагучи — бяха удостоени с Нобеловата награда за физиология или медицина за 2025 г. за своите изследвания върху периферната имунна толерантност — системата, която предпазва организма от това да атакува собствените си тъкани и органи.
Наградата беше обявена в понеделник в Стокхолм, а тримата лауреати ще си поделят сумата от 11 милиона шведски крони (около 1,17 милиона долара).
Пробив в разбирането на имунната система
Според Нобеловия комитет, откритията на тримата учени са фундаментални за съвременното разбиране на имунната система и са проправили пътя към нови терапии срещу рак, автоимунни заболявания и за по-добра поносимост при трансплантации.
„Това е награда, която чаках да видя“, коментира д-р Александър Марсън, директор на Института по геномна имунология към Калифорнийския университет в Сан Франциско. По думите му, откриването на „популация от Т-клетки, които поддържат имунната система в баланс“, е ключово за борбата както с рака, така и с автоимунните заболявания.
Какво откриха?
Изследванията на лауреатите се фокусират върху регулаторните Т-клетки — специфичен клас бели кръвни клетки, които контролират имунния отговор.
Тези клетки действат като „спирачки“ на имунната система, предотвратявайки атаката срещу здравите тъкани на организма.
Д-р Шимон Сакагучи пръв идентифицира тези клетки още през 80-те години, докато изучава ролята на тимуса – малък орган, който „обучава“ имунните клетки в ранните етапи от живота. Той доказва, че тимусът не успява да елиминира всички „опасни“ Т-клетки, но организмът има резервен механизъм – регулаторните Т-клетки, които потискат погрешни автоимунни реакции.
По-късно Мери Брънков и Фред Рамсдел идентифицират гена FOXP3, който контролира образуването на тези регулаторни клетки. Без него организмът не може да развие способността да различава „своето“ от „чуждото“ – водещо до тежки автоимунни заболявания.
„Това е голямо признание за фундаменталното значение на разграничаването на „аз“ от „не-аз“, коментира проф. Джон Уери, директор на Центъра за автоимунитет в Университета на Пенсилвания.
Медицинският ефект: от рак до трансплантации
Откритията на Брънков, Рамсдел и Сакагучи вече имат пряко приложение в клиничната практика.
При раковите заболявания учените търсят начини да „освободят“ имунната система от влиянието на прекалено активните регулаторни Т-клетки, които често защитават туморите.
При автоимунните заболявания, напротив, целта е да се засили регулаторната функция и да се възстанови балансът.
„Светият граал е способността да контролираш имунитета срещу толерантността“, казва д-р Марсела Маус от болницата Massachusetts General Hospital. „Работата на тези лауреати отключи страната на толерантността в това уравнение.“
В момента по света текат над 200 клинични изпитвания, базирани на техните открития, включително терапии срещу множествена склероза, диабет тип 1 и различни видове рак.
Кои са лауреатите?
- Д-р Шимон Сакагучи е професор по имунология в Университета в Осака, Япония. Роден е в град Нагахама, близо до Киото. Работил е в университетите „Джонс Хопкинс“ и „Станфорд“, преди да се върне в родината си.
- Мери Е. Брънков е изследовател в Института по системна биология в Сиатъл и доктор по молекулярна биология от Принстънския университет.
- Фред Рамсдел е съосновател и научен съветник на компанията Sonoma Biotherapeutics в Сан Франциско и има докторска степен по имунология от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
„Изненада и чест“
На пресконференция в Университета в Осака д-р Сакагучи нарече отличието „изненада и чест“.
„Мисля, че моят инат доведе до тези резултати“, каза той с усмивка. Мери Брънков пък призна, че първоначално дори не е разбрала, че е спечелила Нобелова награда.
„Телефонът ми звънна, видях номер от Швеция и си помислих, че е спам. Изключих го и си легнах отново“, разказа тя в интервю за NobelPrize.org.
Журито на Нобеловата награда определи тяхната работа като „пробив в основите на медицината“, който ще оформи бъдещето на имунотерапията и лечението на заболявания, смятани доскоро за нелечими.