Нова теория оспорва това, което знаем за пространство-времето, предполагайки, че Вселената е изградена върху три измерения на времето, като пространството е вторичен ефект.
Смята се, че материята, гравитацията и всичко останало са се появили от три измерения на пространството и едно измерение на времето. Но нова теория оспорва нашето разбиране за Вселената, като предполага, че истинската тъкан на Вселената е времето в три измерения, като пространството се появява като вторичен ефект.
Изследването е публикувано в списание Reports in Advances of Physical Sciences, пише Interesting Engineering. Авторите му вярват, че времето не е единична линия, движеща се напред, а по-скоро се движи едновременно в три независими посоки. Физиците смятат, че тази теория, която предлага три измерения на времето вместо едно, може да разреши много мистерии на Вселената.
За да разберем новата теория, представете си, че заменяте традиционната структура на пространство-времето с шестизмерна структура, която има три оси за време и три оси за пространство. Но за разлика от традиционната физика, новата теория третира времето като основната структура на Вселената.
Тоест, пространството вече не е фундаментално, а по-скоро следствие от това как времето се държи в различни мащаби и посоки. Физиците стигнали до това заключение, когато преосмислили ролята на времето във физичните уравнения. Учените предположили, че щом пространството може да има три измерения, може би и времето може да има три измерения.
Въз основа на това физиците създадоха математически модел, в който частиците и силите взаимодействат в триизмерна времева структура. Учените стигнаха до заключението, че когато този модел се приложи към фундаментални частици, той може да възпроизведе някои от техните известни свойства, по-специално тяхната маса.
Например, Стандартният модел на физиката на елементарните частици включва подробна информация за частици като електрони, мюони и кварки, но не предоставя ясно обяснение защо тези частици имат масите, които имат. Новият модел генерира стойности, които съвпадат точно с наблюдаваните маси на тези частици.
Въпреки че някои физици преди това са предложили идеята, че може да има повече от едно измерение на времето, техните модели са останали абстрактни и математически и следователно са имали малка връзка с измерими физически величини.
Преди това физиците също са се сблъсквали със сериозни проблеми. Например, в по-ранни модели наличието на повече от едно измерение на времето често е водело до логически противоречия, като например възможността за възникване на следствия преди причините.
Новата теория избягва този проблем, защото новата структура поддържа потока на времето подреден и в трите времеви измерения. В този модел събитията все още се случват по стандартния начин: първо причината, след това следствието.
В същото време новата теория прави конкретни прогнози и следователно не е абстрактна. Новият модел точно възпроизвежда известните маси на фундаменталните частици, което означава, че е пряко свързан с експериментални данни.
Сега учените искат да изяснят математическата основа на теорията и да идентифицират конкретни експерименти, които могат да я тестват.
Ако теорията се окаже валидна в по-нататъшни изследвания, тя би могла да предложи нова основа за интегриране на квантовата механика с гравитацията, нещо, което физиците отдавна търсят. Тоест, тя би могла да доведе до теория за квантовата гравитация, която би могла да опише Вселената едновременно в мащаба на галактиките и в мащаба на субатомните частици.
