Въпреки че (за щастие) се случва само веднъж в реалния живот, ядрената война отдавна е основен елемент от научната фантастика. Популярните описания на ядрен конфликт – от биографични трилъри като „Опенхаймер“ до въображаеми бедствия като „Денят след“ – отразяват разбирането, че последиците от него биха били необратими и катастрофални за съвременното общество.

Екип от учени от Университета на щата Пенсилвания проведе проучване, в което се опита да определи как ядрена война би се отразила на продоволствената сигурност по света. Резултатите от работата бяха дори по-тежки от очакваното.
 
Изследователите са използвали за основа световното производство на царевица, най-произвежданата зърнена култура в света. Моделирането показа, че в най-лошия случай ядрените оръжия биха причинили непоправими щети на атмосферните системи на Земята, което би намалило само производството на царевица с 87%, пише Gizmodo.

В своя модел учените са включили 38 572 места за отглеждане на царевица за шест различни сценария на ядрена война. Моделът симулира условията на ядрена зима, която би настъпила след мащабна ядрена война. По време на този климатичен сценарий, черен въглерод или сажди биха се издигнали в небето и биха блокирали слънчевата светлина. След това температурите по цялата планета биха спаднали рязко, което би могло да продължи десетилетия. Това би било достатъчно дълго време, за да унищожи напълно селското стопанство по цялата планета, казват учените.

Но не само саждите са опасни. Екипът е изследвал и ефектите на UVB лъчите върху растителността на Земята. Озоновият слой обикновено блокира по-голямата част от това лъчение, но той би бил отслабен от ядрена война.

Науката знае, че UV-B лъчението уврежда ДНК и също така пречи на фотосинтезата на растенията. Новият модел показва как увеличеното излагане на този енергиен източник ще се отрази на системата почва-растение-атмосфера.

Резултатите бяха дори по-лоши от очакваното. „Най-добрият сценарий“ би включвал регионална ядрена война, която би изпратила сажди в небето, така че годишното производство на царевица да бъде намалено със 7%. Водещият автор на изследването, метеорологът Юнинг Ши, казва, че това би имало голямо въздействие върху световната хранителна система.

Глобална ядрена война би освободила невероятните 165 милиона тона сажди в атмосферата, намалявайки добивите на царевица с 80%.

Но радиационните щети ще достигнат своя връх едва 8-9 години след ядрената експлозия, което допълнително ще намали производството на царевица със 7%.

„Взривната вълна и огненото кълбо от ядрена експлозия ще произведат азотни оксиди в стратосферата на Земята. В комбинация със сажди в небето, това бързо ще разруши озоновия слой, увеличавайки нивото на ултравиолетова B радиация близо до земната повърхност“, обяснява Ши.

Авторите на изследването са изготвили и план, който би могъл да помогне на човечеството да се подготви за ядрена война или за експлозия на супервулкан, която би могла да блокира и слънчевата светлина. Експертите препоръчват създаването на комплекти, които биха могли да подкрепят селското стопанство в такива трудни условия. Става дума за запаси от семена от селскостопански култури, които могат да растат в по-хладни условия.

„Такива комплекти биха могли да подпомогнат производството на храни в нестабилните години след ядрена война, докато веригите за доставки и инфраструктурата се възстановяват“, заключи водещият автор на статията, експертът по екологични системи Армен Кеманян.