Астрономите направиха изключително откритие – система, съдържаща бягащ пулсар, който се отдалечава от мястото на масивна видима експлозия. Това, което прави находката още по-забележителна, е фактът, че се намира в „забранена зона“ на Млечния път – област, в която подобни явления би трябвало да са почти невъзможни.
Системата е наречена „Калвера“ , вдъхновена от антагониста в класическия уестърн „Великолепната седморка“ (1960). Тя се намира на около 6500 светлинни години над галактическата равнина , далеч от мястото, където обичайно се формира и избухват масивни звезди. В този регион звездните популации са оскъдни, което прави цялото на пулсар и остатъци от друга истинска загадка.
„Масивните звезди – осем пъти по-голямо отлънцето – срещат се в равнината на галактиката, където газовите облаци са гъсти и благоприятстват образуването им“, обяснява Емануеле Греко от Националния институт по астрофизика (INAF). „Да открием техни останки толкова далеч от този регион е нещо изключително рядко.“
Това поражда нови въпроси за историята на звездното формиране и за процесите, които протичат в периферията на Млечния път.
Астрономите за първи път се сблъскват с „Калвера“ през 2022 г. , когато радиотелескопът LOFAR – мрежа от антени в осем европейски държави – регистрира почти идеално кръгла структура. Тя беше идентифицирана като остатък от лицетонова – явление, което винаги се случва в плътната централна част на галактиката.
Паралелно с това бил открит и пулсарът „Калвера“, известен със своето силно рентгеново излъчване. Анализът на траекторията му показа, че той се открива от центъра на експлозията – пряко доказателство, че двата обекта са свързани и произлизат от една и съща звезда, загинала преди хиляди години.
Комбинирайки данни от космическия телескоп XMM-Newton на Европейската космическа агенция за наблюдения в различни диапазони на електромагнитния спектър, учените изчисляват, че експлозията е станала преди 10 000–20 000 години , а „Калвера“ се намира на 13 000–16 500 светлинни години от Земята .
Това потвърждава връзката между бягащия пулсар и останките от лицетоновата и отваря вратата към нови хипотези за процесите, протичащи в „празните“ части на галактиката.
Едно от най-интересните открития е, че дори в условията на ниска плътност – каквито преобладават в покрайнините на галактиката – може да се увеличи рентгенови и гама-лъчи . Това поставя под въпрос достигнатото схващане, което дава високоенергийни излъчвания са възможни само в гъстите газови облаци на галактическата равнина.
„Нашето изследване показва, че дори най-тихите и празни региони на Млечния път могат да разкрият екстремни процеси“, обобщава Емануеле Греко. „Калвера ни напомня, че космосът винаги може да ни изненада.“
Откритието на „Калвера“ не само разширява разбирането ни за еволюцията на масивните звезди, но и приканва учените да преосмислят начина, по който изследват периферията на нашата галактика. То е доказателство, че дори на най-неочакваните места във Вселената могат да се разиграват драматични космически събития.
