Подценявате на глобалното затопляне може да се окаже фатално. Ще се обърне ли внимание на въпроса и ще има ли време да реагираме?

Вечнозамръзналият лед в Канада, Аляска и Сибир се разтапя все по-бързо и това заплашва света, защото под заледената повърхност на почвата са затворени огромни количества метан. Парников газ в пъти по-активен от въглеродния двуокис.

Учените отдавна се страхуват, че изменението на климата, което повишава температурите в Арктика и субарктическите региони с двойно по-голяма скорост, отколкото в останалия свят, ще освободи метана под замръзналия почвен слой и ще промени напълно климата на Земята. Досега обаче се предполагаше, че този процес ще е постепенен и човечеството ще има време да реагира.

Тази седмица обаче публикация в „Нейчър” вдигна нивото на тревога. Настоящите климатични модели пренебрегват факта, че в редица случаи заледеният терен буквално се разпада, понякога в рамките на дни.

„Въпреки че рязкото размразяване на вечно замръзналата почва ще се случи при по-малко от 20 процента от площите, това променя нагоре прогнозата за отделяне на въглерод с около 50%”, коментира Мерит Турецки, ръководител на Института за арктически и алпийски изследвания в Боулдър, Колорадо.

Вечнозамръзналият слой е съставен от почва, пясък, скали и натрошен лед. Метанът в него идва от многобройните растения и животни, населявали някога Арктика. Преди около 5 милиона години климатът в голяма част от региона бил по-скоро умерен. Дори най-северните части на сушата, заети сега от тундра, били покрити с гъсти гори от бор и смърч.

Последният ледников период, продължил около 100 хил. години, е част от цикъл започнал преди около 2,7 милиона години. Той е свързан с възхода на видове, пригодени към по-студен климат, като мамутите, появили се преди около 1 милион години.

Краят на последния ледников период преди около 12 хил. години пък дал тласък на хората като доминиращ вид на Земята и довел до изчезването на редица големи животни, сред които и мамутите.

Те били изтласкани на север от настъплението на човека и замяната на степите с гори със затоплянето на климата. Предполага се, че само в Сибир са погребани останките на около 150 милиона мамути, пише vesti.bg.

Вечнозамръзналият почвен слой покрива огромна площ - почти толкова голяма, колкото териториите на САЩ и Канада взето заедно. Счита се, че съдържа около 1500 милиарда тона въглерод, което е два пъти повече от количеството в атмосферата и три пъти повече от този, изхвърлен от човечеството от началото на индустриалната епоха.

Според настоящите климатични модели размразяването на арктическата почва ще отдели от 60 до 100 милиарда тона въглерод до 2300 г. Ако обаче се отчете възможността за бързо разтапяне на част от замръзналия слой, скоростта и количеството на отделяне на парникови газове нарастват драматично.

Един тон въглерод е еквивалентен на 3,67 тона въглероден диоксид (CO2). Така според настоящите прогнози отеленото количество при разтапяне на вечнозамръзналия почвен слой би било равно на емисиите парникови газове, изхвърляни от човечеството за около 8 години при сегашните темпове.

Проблемът на настоящите прогнози е, че предполагат, че отделянето на въглерода в Арктика ще става постепенно.

На много места обаче размразяването ще е бързо и драматично.

„Горите могат да станат езера в течение само на месец, свличания на земни маси могат да се появят без никакво предупреждение. В земята могат да се отворят дупки, пълни с метан, поглъщащи цели моторни шейни”, предупреждава Мерит Турецки.

Всъщност, ако емисиите от парникови газове, отделяни от човешката дейност, продължат да нарастват както досега през следващите 50 години, вероятно до 70% от вечнозамръзналите почви ще се размразят, променяйки напълнo климата на Земята.