Хората имат наистина големи мозъци за размера на тялото си. Отглеждането на голям мозък отнема много енергия, така че този въпрос отдавна вълнува учени - как точно еволюцията го е създала. Ново проучване предлага интересен отговор.
 
„Знаем, че микробите, живеещи в дебелото черво, може да произвеждат съединения, които засягат аспекти на човешката биология – например, причинявайки промени в метаболизма, които могат да доведат до инсулинова резистентност и наддаване на тегло“, каза Катрин Амато, доцент в Северозападния университет и старши автор на новото изследване, в изявление.
 
Това, което не беше известно, беше дали тези ефекти могат да се разширят до оформяне на енергийния метаболизъм достатъчно, за да играят роля в еволюцията и размера на мозъците.

Амато и колеги се опитаха да проучат, като вмъкнаха нови чревни бактерии в мишки. Те извличат чревни микроби от проби от изпражнения, взети от хора доброволци и друг вид примати с голям мозък, маймуната катерица, както и макаци с малък мозък за сравнение. Мишките са свободни от микроби, специализирани изследователски мишки, които се раждат и отглеждат в стерилна среда и следователно нямат собствен микробиом.
 
Резултатите показват, че мишките с микроби от видове с по-голям мозък произвеждат и използват повече енергия, колкото е необходимо за развитието на голям мозък. Тези с микроби от макаците с по-малък мозък съхраняват повече от енергията си като мазнини. Това е първият път, когато това е показано експериментално и добавя тежест към хипотезата, че чревните бактерии могат да помогнат за оформянето на еволюцията.

„Разликите в чревната микробиота са неизследван механизъм, при който метаболизмът на приматите може да улесни различните енергийни изисквания на мозъка“, каза Амато.
 
„Въпреки че видяхме, че инокулираните с хора мишки имат някои разлики, най-силният модел беше разликата между примати с голям мозък (хора и катерици) и примати с по-малък мозък (макаци).“
 
Следващата стъпка за това изследване е да се сравнят микробиоми от други примати с различни размери на мозъка. Екипът също така иска да се потопи по-дълбоко в основната биология - какви съединения произвеждат тези микроби и как влияят върху биологичните черти в рамките на вида гостоприемник?
 
Като цяло, изследването ни помага да се доближим до отговора на един от най-трайните въпроси в биологията и демонстрира как някои от най-големите еволюционни разлики между хората и другите животни биха могли да бъдат оформени от най-малките частици в нашите тела.

Превод: GlasNews.bg